Ерик Лустбадер - Операция „Бялата звезда“ (Книга 1)

Гледаше майсторските движения на Валери, който чукна няколко яйца и ги разбърка в горещия тиган, заедно с леко запържения лук. Това беше едно от предимствата да прекара нощта в апартамента му: обожаваше да й поднасят закуска… Самата тя беше превъзходна готвачка — едно от малкото неща, които беше наследила от майка си. Именно по тази причина можеше да оцени усилията на друг добър готвач, макар че в душата й се промъкваше чувството на вина… Вината на сития, който си позволява дори чревоугодничество на фона на всеобщия глад. Пребиваването в Америка й се отрази двупосочно — усвоявайки новите методи в образователната система, тя неволно започна да възприема и западния начин на живот. Понякога, в мигове на депресия, беше почти сигурна, че е безнадеждно отровена от Запада, че непрекъснато прави сравнения между Бостън и Москва, че не може да се примири с дефицита, настанил се сякаш завинаги в родния й град. Командировките в Америка неволно я накараха да постави под въпрос цялата съветска система — нещо, което не можеше да си позволи, особено пък пред Валери.

Въздъхна, направи опит да извика последните остатъци на патриотичен ентусиазъм и попита:

— Докъде стигна с „Бялата звезда“?

— Мръсни копелета! — изруга Валери. — Тяхната дисидентска организация сякаш е призрак! Не е за вярване, но нямаме никакъв напредък, представяш ли си? В страна като нашата това би трябвало да е невъзможно! Подозирам, че се ползват от тайната подкрепа на Запада, иначе няма начин да не разкрием поне една от групите им!

— Не означава ли това, че „Бялата звезда“ изобщо не съществува? — попита тя.

— Съществува — поклати глава Валери. — В това съм абсолютно сигурен… — от устата му се откъсна кратък смях. — А ние си въобразявахме, че само правителството е в състояние да създаде организация — фантом… Вероятно защото често сме го правили… — размаха ръце и добави: — Но това сега е без значение. Въпросът е дали зад вълната от националистически бунтове в Грузия, Узбекистан и Балтийските републики стои именно „Бялата звезда“? Бунтовниците са добре организирани, разполагат и с оръжие — пистолети, автомати и дори мини… Все някой трябва да ги снабдява! Напоследък надигат глава дори националистите в Башкирската автономна област!

— Там е Уфа, където стана онази тежка железопътна катастрофа, нали?

Валери кимна.

— Сблъскаха се два пътнически влака, загинаха над двеста души. Но това не беше катастрофа, а саботаж. В единия от влаковете пътуваха генерали от Червената армия, тръгнали да инспектират един свръхсекретен обект в Урал. Всички загинаха…

— Саботаж? — вдигна вежди Ирина. — Не знаех това…

— Знаят го малцина — отвърна Валери, прочисти гърлото си и добави: — След Чернобил ни заля истинска вълна от терористични актове… Заключенията на специалната комисия по аварията в Чернобил са категорични — и там става въпрос за саботаж… Всички знаят какви бяха последиците. Правителствата на силните страни би трябвало да вземат мерки, да проумеят, че имат работа с отчаяни, направо луди хора! Но бюрокрацията е еднаква навсякъде по света, не само тук, в Русия…

— Господи, не мога да повярвам на това, което казваш!

— За нещастие не си единствената. Трябваха ми много време и усилия, за да убедя президента в необходимостта от създаване на специални отряди за борба с тероризма. И още повече, за да го убедя, че именно аз трябва да ги ръководя…

— Но „Бялата звезда“ е организация на украински националисти, нали? — попита Ирина.

Валери разбра и другата, неизказана част от въпроса й.

— Да — кимна той. — Ръководителите на „Бялата звезда“ са украинци, също като мен… Но ние се борим за различни каузи. Аз съм лоялен към държавата, а те — единствено към себе си…

По всяка вероятност това ще се окаже първата по рода си обща организация на малцинствата, обединяваща националисти от Грузия и Естония, Латвия и Литва, а дори и от мюсюлманските републики… Подобно обединение крие много опасности, особено за нас — хората, които поддържат централната власт.

Те просто не знаят какво искат… Анархия, хаос, далеч от стройната организация на единната държава. Получат ли автономия, те с положителност ще започнат да воюват помежду си. Просто защото са примитивни, защото робуват на дълбоки заблуди. Кой може да им посочи верния път по-добре от мен — един истински представител на украинското малцинство в управлението на страната?

Ирина не беше сигурна дали вълнението в душата й е предизвикано от възхищение или от отвращение. Вероятно и от двете по малко… В думите на Валери имаше истина. Мотивацията на дисидентите често се оказва ирационална и откровено налудничава, просто защото се ражда от две бурни емоции: гнева и страха… Революционерите се борят за власт, но когато я получат, обикновено не знаят как да я използват. Въпреки това й се искаше да го погледне в очите и да попита: „Нима не виждаш, че «Бялата звезда» е символ на свободата? Нима не разбираш, че чрез нея всички неруски народи в тази страна търсят своята независимост? Тя е сигурен признак, че времето на промените е настъпило. Такива са настроенията и във всички източноевропейски страни. Откажеш ли да признаеш този факт, ти едва ли много ще се отличаваш от някогашните руски царе…“