Ерик Лустбадер - Операция „Бялата звезда“ (Книга 1)

— Иска ми се да спя с вас, но едновременно с това не мога да го кажа по най-подходящия начин…

— Нова линия на поведение, а? — засмя се Тори.

— Не — поклати глава той. — Честно казано, дори не съм си го помислял… — смущението му беше съвсем неподправено и Тори реши, че ще е най-добре да изяснят отношенията си веднага. После й хрумна, че той все някога ще трябва да си получи урока и е по-добре да го стори тя, вместо някоя друга.

— Виж какво, усетихме взаимно привличане още в момента, в който се видяхме — започна тя, най-сетне решила да изостави официалния тон. — Оценявам твоята откровеност, но нали съм тук? Нещата са ясни, не разбирам само на какво се дължи твоето колебание…

— Няма да повярваш, ако… — той млъкна, на лицето му се появи руменина. — Хайде да забравим всичко, а?

— Няма да стане — поклати глава Тори и пристъпи към него. — По-добре се научи да контролираш думите си, преди да ги кажеш. Защото след това вече не знаеш в каква беда можеш да попаднеш.

— Достатъчна е и тази, в която съм изпаднал в момента — промърмори той.

— Така ли? — продължаваше да настъпва тя и гърдите й почти опряха в неговите. — И каква е тя?

— Знаеш каква — въздъхна той. — Обикновено съм добър лъжец, но ти, за добро или лошо, твърде леко стигна до скритите в душата ми чувства…

— Бедният Ариел — прошепна Тори и вдигна глава да го погледне. Устните й тъкмо започнаха да се разтварят, когато бяха смазани от пламенната му целувка.

Въпреки високите бариери, предназначени да пазят чувствата й. Тори усети как тялото й пламва. Непосредствена опасност, изискваща незабавни мерки… Откъсна се от него с цената на доста усилия и се изправи пред библиотеката. Очите й пробягаха по кориците на книги с непонятни заглавия, кръвта лудо препускаше във вените й.

— Защо правиш това? — попита Ариел.

— Не ме доближавай — прошепна, без да се обръща, Тори. Даваше си съвсем ясна сметка, че нещата трябва да спрат до тук. Иначе рискуваше да изгуби контрол над ситуацията. Този мъж я излъга. Вкара я в подземията на Буенос Айрес с точно определена цел, сега не й оставаше нищо друго, освен да разбере каква е била тя…

Но трезвите мисли не успяха да обуздаят тялото й. Температурата му продължаваше да се покачва, дори върховете на пръстите й пламнаха. „Стига, заповяда си тя. Концентрирай се върху това, което трябва да сториш!“

Обърна се, очите й се заковаха върху лицето му:

— Защо живееш тук, а не във Вирджиния? Нима Слейд се е отказал от личните контакти?

В стаята се възцари напрегната тишина. После Ариел се обърна и отиде до стереоуредбата, миг по-късно Мелиса Етъридж запя „Сърце, покрито с хром“… Тори отново се извърна с лице към библиотеката и остана така. Стъпките му бяха тихи, но отчетливи, гласът в ухото й също:

— Как разбра, че работя за „Алеята“?

— Не беше особено трудно — въздъхна тя и неволно затвори очи — Първо от японците, на които се натъкнахме в онези подземия… „Пипнат ли ни, ще ни убият“… Това бяха твоите думи, нали? А преди малко спомена, че би предпочел да работиш с японци… Какво знаеш за японците, откъде ги познаваш? Все пак не това беше основната ти грешка… Допусна я там, в дупката, като не прояви достатъчно изненада от моите действия: търсенето на скривалище, начина, по който се справих с плъха и те накарах да изчакаме да се вдигне засадата… — обърна се и впи очи в лицето му. — Мисля, че вече е време да свалиш картите си на масата!

— По-късно — поклати глава Ариел. — Ще имаме много време за това. — Устните му отново се впиха в нейните и тя осъзна, че този път няма да има сили да се отдръпне.

Силните му ръце се увиха около тялото й. Стана й приятно, като в топла хралупа. После в душата й се появи огнен вихър, разумът изчезна. Смътно си даваше сметка, че преградите падат, че светът се разтапя и остава само той, Ариел…

Притисна се в него, зърната на гърдите й щръкнаха, приятна топлина натежа в ханша й. Цялото й тяло тръпнеше в прегръдката му, особено след като силните му ръце я отлепиха от пода.

В устата й се появи влудяващият вкус на страстта, тялото й се разтърси от могъщите тръпки на желанието, разумът се сви и изчезна, сякаш завинаги…

Изпита чувство на остър глад, слабините й плачеха за запълване, сърцето й също… Искаше да тръпне от сладостно желание, да тупти за любим човек, да лудува с него, да се превърне в пълноводен поток…

Той покри с целувки гърдите й, корема й. Устните му се плъзнаха надолу, към пламналата, й женственост. От устата й излетя сподавен стон, очите й се овлажниха. Промърмори нещо неразбрано, после го пое в уста и усети рязкото му набъбване. Обзе я опияняващо чувство на възторг, което почти я задави…