Ерик Лустбадер: Операция „Бялата звезда“ (Книга 2)

— Не ставай глупак! Престани да изпробваш търпението ми!

— Ти също — усмихна се Одисей. — Така сме квит, макар че едва ли го разбираш… Бас държа, че непрекъснато се питаш какво, по дяволите, правя по цял ден в този басейн… Така е, нали? — не му даде време за отговор и продължи: — В това се крие шансът ти, другарю Волков… Сваляй дрехите и скачай при нас във водата. Само така можеш да разбереш за какво става въпрос…

Забелязал колебанието на Марс, Героя широко се усмихна:

— Още ли не си решил? Сега ще ти помогнем. Арбат? — Делфинът направи прекрасен скок, плътна струя вода изскочи от устата му и обля лицето на Волков. Едрото тяло се върна обратно с оглушителен плясък, пръските измокриха посетителя до кости.

— Е, вече нямаш кой знае какъв избор, другарю! — провикна се с доволна усмивка Одисей.

Стиснал зъби, Марс реши да не показва с нищо, че е изгубил първия рунд. Но достойнството му го принуди да възрази:

— Нямам бански костюм…

— Това са глупости — отвърна Героя. — Аз нямам нужда от бански, следователно и ти не трябва да се притесняваш…

Марс не намери подходящ отговор на това, обърна се и отиде в кабинката на душа да се съблече. Върна се гол, с пешкир около слабините.

— Хей, Волков — провикна се Одисей. — Добре дошъл на острова на Полифем Циклопа!

Марс пристъпи към стълбичката с намръщено лице и бавно влезе във водата, като умишлено избягваше да гледа Татяна, вече успяла да цопне редом с Героя.

Арбат издаде серия от пронизителни звуци, гмурна се под повърхността и започна да кръжи около групата. С чувство на внезапна тревога Марс установи, че се намира във владенията на животното, безпомощен като пеленаче. Какво може да му направи проклетият делфин? Изглежда нищо, само дето кръжеше около него и щракаше като шантав… Нито за миг Арбат не показа желание да го доближи.

— Във водата е по-лесно — обади се Героя, след като делфинът най-сетне престана да вдига шум.

— Кое по-точно? — попита Марс.

— Животът — отвърна Одисей, отправил поглед към тавана, върху който играеха отблясъци. — Мисля, че и сам можеш да усетиш това — очите му бавно се сведоха и Марс видя, че днес имат металносив цвят, твърди и загадъчни. — Но може би те надценявам…

— Надявам се да не е така — отвърна Марс.

— Ще видим.

Марс помълча известно време, после вдигна глава и започна:

— Искам да се върнем към нещо, което спомена при последния ни разговор… Към онези неописуеми багри, които си видял в… в очите на Менелай след смъртта му… — Почти беше забравил името, което Героя държеше да използват. Менелай — един от гръцките военачалници, взел участие в обсадата на Троя — човекът, който според Омир е бил духовен брат на Одисей, а едновременно с това и негова пълна противоположност… — Божествените багри, както ги окачестви ти… Любопитно ми е да разбера защо използваш именно този термин… Без съмнение би могъл да използваш и други, нали?

— Други? — изгледа го продължително Одисей. — Какви си те, познаваш ли ги? Не, едва ли… Тук ти тънеш в мрак като всички останали… Аз съм единственият ви фар…

— Така е — призна Марс. — Но защо именно Бог?

— Страхувам се, че в крайна сметка отново опираме до него — поклати глава Одисей. — А ти каза, че не желаеш да говорим за Бога…

— Промених решението си…

— Наистина? Много съм впечатлен… — Героя затвори очи, после въздъхна: — Е, добре, тогава ще говорим за Бога… Знаеш ли, че делфините вярват в Него? Арбат притежава съвсем ясна концепция за Бога, при това далеч по-съвършена от тромавите човешки представи… — Отново прозвуча така, сякаш той самият отдавна се беше изключил от обществото на хората. — Избрах термина „божествени багри“ просто защото е най-подходящ… Но нека се върнем на Арбат и на делфините изобщо… Техният ум действа по съвсем различен начин от човешкия, Волков… Умът на Арбат чертае едни особени спирали… Тя не познава логиката на линейното мислене… Интересно, нали? — очите му рязко се отвориха. — За нея Бог е Времето. Не денят и нощта — делфините не различават подобни понятия… Времето под формата на движение. Великото и вечно движение, което е съществувало преди живота, съществува по време на живота и ще продължи да съществува след него…

Марс направи усилие да следи мисълта на събеседника си.

— Добре — кимна той. — Но какво общо има всичко това с цвета в мъртвите очи на Менелай?

— Те не бяха мъртви — поклати глава Одисей. — Мъртво беше тялото му, превърнато в куха черупка от космическите ветрове. Но очите му бяха нещо различно. Като проводник, по който продължаваше да тече ток…