Харлан Коубън - Господари на нощта

Бях обгърнал шофьора с две ръце и стисках отчаяно, макар да знаех, че не му причинявам болка. Все едно. Поне го задържах. Всяка секунда имаше значение. Кати се нуждаеше от преднина. Продължавах да стискам. Онзи се дърпаше. Аз не го пусках.

Тогава той ме удари с глава.

Отдръпна се и ме блъсна с чело в лицето. За пръв път ме удряха така и болката беше невероятна. Сякаш в лицето ми се вряза някоя от онези чугунени топки, с които събарят сгради. В очите ми избиха сълзи. Разхлабих хватката и паднах назад. Шофьорът отметна глава за нов удар, но аз инстинктивно пропълзях настрани и се свих на топка. Той скочи на крака и замахна да ме ритне в ребрата.

Но сега бе мой ред.

Приготвих се. Оставих ритника да ме улучи, после с една ръка притиснах крака към корема си. С другата вдигнах счупената бутилка. Забих я в прасеца му. Когато парчето стъкло се вряза дълбоко в плътта, шофьорът изрева. Викът отекна наоколо. От клоните литнаха подплашени птици. Издърпах стъклото и го забих отново, този път в областта на ахилесовото сухожилие. Оплиска ме топла кръв.

Шофьорът падна и взе да се мята като риба на сухо.

Канех се да ударя отново, когато той каза:

— Моля те. Просто ме остави и се махай.

Погледнах го. Кракът му лежеше безпомощно. Вече не представляваше заплаха за нас. Поне засега. А аз не бях убиец. Все още. И не биваше да губя време. Призрака можеше да се върне всеки момент. Дотогава трябваше да сме изчезнали.

Обърнах се и побягнах.

След двайсет-трийсет метра се озърнах през рамо.

Шофьорът не ме преследваше. Мъчеше се да пълзи. Отново побягнах и изведнъж чух гласа на Кати:

— Уил, тук съм!

Завъртях се и я видях.

— Насам — каза тя.

Хукнахме през гората. През лицата ни удряха клони. Препъвахме се в стърчащи корени, но не падахме. Кати се оказа права. Петнайсет минути по-късно гората свърши и ние се озовахме на пътя.

Призрака вида как Уил и Кати изскочиха от гората.

Гледаше ги отдалече. После се усмихна и седна в колата. Подкара обратно и се зае да разчиства. По земята имаше кръв. Не бе очаквал това. Уил Клайн продължаваше да го изненадва… и дори да печели симпатиите му.

Добре.

Когато свърши, Призрака подкара по Саут Ливингстън Авеню. Не видя никъде Уил и Кати. Чудесно. Спря до една пощенска кутия на Нортфийлд Авеню. Поколеба се за миг, после пусна пратката.

Готово.

Призрака продължи по Нортфийлд Авеню до шосе 280, от там излезе на щатската магистрала и подкара на север. Вече всичко приключваше. Той си помисли как бе започнало и как трябва да свърши. Мислеше си за Макгуейн, Уил, Кати, Джули и Кен.

Но най-много мислеше за своята клетва и за онова, което го бе накарало да се върне.

През следващите пет дни се случиха много неща.

Разбира се, веднага след бягството уведомихме властите. Отведохме ги до поляната, където ни бяха държали в плен. Там нямаше жива душа. Бараката беше празна. На мястото, където намушках шофьора, откриха следи от кръв. Но не намериха нито отпечатъци, нито косми или влакна от дрехи. Никакви улики. Това не ме учуди. Бях очаквал нещо подобно. И ми се струваше, че вече няма значение.

Събитията вървяха към края си.

Филип Макгуейн бе арестуван за убийството на федералния агент под прикритие Реймънд Кромуел и видния адвокат Джошуа Форд. Когато се срещнах с Пистильо, зърнах в очите му щастливия поглед на човек, който е постигнал целта на живота си — да изкачи Еверест, да открие Светия Граал или да победи най-жестокия демон.

— Чорапът се разплита — заяви злорадо той. — Макгуейн ще влезе зад решетките за убийство. Организацията му се разпада по шевовете.

Попитах как са го хванали. Този път Пистильо сподели с радост всички подробности.

— Макгуейн беше изфабрикувал фалшив запис от охранителните видеокамери, на който се вижда как нашият агент напуска офиса. Това трябваше да му осигури алиби и право да си кажа, лентата беше безупречна. С новите дигитални технологии това не е чак толкова трудно — поне така казват момчетата от лабораторията.

— И какво стана?

Пистильо се усмихна.

— Получихме по пощата друга касета. Пусната в Ливингстън, Ню Джърси, представи си. Истинската касета. На записа двама души смъкват трупа с асансьора. И двамата вече са арестувани и дадоха показания. Освен това имаше бележка с указания къде да намерим труповете. А отгоре на всичко в пратката бяха всички записи и доказателства, които брат ти събра преди години.

Помъчих се да проумея, но не успях.