Дъглас Престън - Златото на Кивира

— Вижте зидарията — каза Блек. — Това е най-здраво построената кива, която съм виждал.

От едната страна бе облегната дървена стълба.

— Беше облегната на помещенията — проследил погледа на Нора, нетърпеливо поясни Блек. — Аз я донесох и се качих на покрива. Няма вход. Затворена е отвсякъде. — Той сниши глас. — Като че ли вътре е скрито нещо.

Слоун се отдели от групата и се приближи до слънчевия диск. Тя леко, сякаш почтително го поглади с пръсти. После се озърна към Нора, енергично приготви фотоапарата си и се приготви за първата снимка.

Групата мълчаливо изчака, докато Слоун обикаляше из пещерата, за да заснеме кивата и свързаните с нея помещения от различни ъгли. Скоро тя се върна при тях, сгъна триногата и прибра фотоапарата в кутията му.

Дори словоохотливият Смитбак не нарушаваше тишината и най-странното бе, че не си водеше бележки. Във въздуха тегнеше осезаемо напрежение, съвсем различно, разбра Нора, отколкото преди да влязат в пещерата.

— Готова ли си? — попита тя. Слоун кимна с глава. — Утре сутрин, преди да заминем, ще запушим дупката, доколкото можем — като се мъчеше да говори безпристрастно, продължи Нора. — Зад зърнохранилищата няма какво да привлече вниманието на крадци. Ако скрием отвора добре, няма да го забележат.

— Преди да заминем ли? — повтори Блек.

Нора го погледна и кимна.

— За Бога, няма да си тръгнем, преди да отворим тази кива! — възкликна той.

Археоложката го погледна, после Слоун; Суайър, Бонароти и Смитбак.

— Тръгваме си утре — тихо заяви тя. — И никой няма да отвори тази кива.

— Ако не го направим сега, когато се върнем, няма да е останало нищо — високо възрази Слоун.

Последва напрегнато мълчание, нарушено от готвача.

— И аз бих искал да видя тази пълна със злато кива.

Нора изчака и няколко пъти дълбоко си пое дъх, като обмисляше какво да каже.

— Слоун — тихо започна тя. Аарън. Тази експедиция преживява криза. Един човек умря. Някой е убил конете ни и може би се опитва да убие и нас. Ще са ни нужни дни, за да отворим и документираме кивата както трябва. А ние нямаме толкова време. — Нора замълча за миг. — Аз ръководя тази експедиция. И аз трябва да направя избора. Утре си заминаваме.

В пещерата отново се възцари мрачна тишина.

— Не приемам този твой така наречен избор — тихо каза Слоун. — Изправени сме пред най-голямото откритие, а ти какво решаваш? Да си идем вкъщи. Същата си като баща ми. Трябва да контролираш всичко. Е, тук става въпрос и за моята кариера. Това откритие е колкото твое, толкова и мое. Ако сега си тръгнем, тази кива ще бъде ограбена. И ти ще си загърбила най-голямото откритие в американската археология. — Тя трепереше от гняв. — Аз още отначало съм заплаха за теб. Но това си е твой проблем, не е мой. И няма да ти позволя да съсипеш кариерата ми.

Нора твърдо отвърна на погледа й.

— Спомена за баща си — бавно отвърна тя. — Ще ти повторя думите, с които той се обърна към нас, преди да тръгнем за Кивира: „Вие представлявате института. А институтът представлява най-високия стандарт за археологическо проучване и морално поведение.“ Това, което направим и кажем тук, Слоун, ще се анализира и обсъжда от безброй хора. — Гласът й омекна. — Знам как се чувстваш. На мен също ми се иска да отворя тази кива. И ние ще се върнем, за да го направим както трябва. Обещавам ти, че ще получиш цялата слава, която заслужаваш. Но дотогава категорично забранявам отварянето на кивата.

— Ако сега си тръгнем, когато се върнем, няма да е останало нищо — без да откъсва очи от нея, заяви Слоун. — Ти ако искаш, избягай. Само ми остави кон и малко провизии.

— Това ли е последната ти дума? — тихо попита Нора.

В отговор Слоун просто продължи да я гледа.

— Тогава не ми оставяш друг избор, освен да те освободя от археологическия екип.

Слоун се ококори. После се обърна към Блек.

— Не съм убеден, че имаш право на това — малко неубедително рече той.

— Аз пък съм убеден — неочаквано се обади Смитбак. — Нора е ръководител на тази експедиция. Чу какво каза. Ще оставим кивата непокътната.

— Нора! — умолително промълви Блек. — Струва ми се, че не оценяваш мащабите на това откритие. Зад тази кирпичена стена има купища ацтекско злато. Не можем да го оставим на…

Той провлачи глас. Без да му обръща внимание, Нора продължаваше твърдо да гледа Слоун, която се бе извърнала и се взираше в ярко лъщящия на флуоресцентната светлина диск на стената на кивата. После за последен път стрелна Нора с поглед, изпълнен с ненавист, и се запъти към ниския отвор. След миг вече я нямаше. Блек остана още малко, като местеше очи от кивата към Нора и обратно. След това мъчително преглътна, откъсна се от мястото си и безмълвно излезе в прохода.