Ерик Лустбадер - Дъщерята на президента

— Мина тя тая, дето стоях настрана, а оня Андре си развяваше байрака — каза Гъс.

— Ти просто не можеш да допуснеш да ти изземе част от бизнеса — отвърна пастор Таск.

— Ха! Нима не виждаш какво прави с вас!

— Рисковете на професията. Ти не си ми баща, Огъстъс. Мога да се грижа за себе си.

— Като му обърнеш другата буза.

— Така съм научен, Огъстъс. В това вярвам.

— Пълни врели-некипели, в това вярваш.

Джак си пое дъх. Изкуши се да стане, да се промъкне по коридора и да надзърне през процепа между вратата и касата, който направи с върховете на пръстите си. В тясната ивица, през която надзърташе, фигурата на пастор Таск бе изцяло скрита зад масивното туловище на Гъс.

— Тъй като си разгорещен от гняв, няма да обърна внимание на обидата ти, Огъстъс, но не мога да си затворя очите пред богохулството ти. Когато приключим, искам да се покаеш.

— Не днес, пасторе. Нямам ник’во вземане-даване с тия лафове за другата буза. Направя ли го, съм аут от бизнеса. Сульо и пульо ми разправя, че не се ли погрижа за мене си, Бог ще го направи.

— Загрижен съм за безсмъртието на душата ти, Огъстъс — бавно и внимателно каза Таск.

— Ха, по-добре се кахъри за по-важни щуротии, да речем тукашните ти разходи, щото нали прословутият ти благодетел го гепиха за злоупотреба. Инспекторите дръпнаха шалтера на всичките му далавери, барабар с тая, дето държи бърлогата ти над водата от три години насам.

Джак чу скърцане и си представи как пасторът се отпуска тежко на стола.

— Тук имаш право, Огъстъс.

— Пасторе, знай, че вадя добри кинти и ще удрям гръб, докато мога.

— Църквата няма за цел да източи всяко пени, което припечелваш.

— И все пак — упорстваше Гъс, — колкото и да се напъвам, няма да сколасам да ви вдигна на крака. Трябва да мислиш за по-натам.

— Имаш ли предложение? — попита Таск.

Точно в този момент Джак почука на вратата. Последва кратко мълчание от изненада и най-после гласът на Таск каза на Джак да влезе.

Джак остана на прага, докато пасторът не му направи знак да заповяда.

— С какво мога да ти помогна, Джак? Имаш проблеми с дешифрирането на прозата на Фицджералд ли?

— Не става въпрос за това. — За момент Джак изгуби дар слово. Таск изглеждаше изморен и състарен. Как не го е забелязал досега, запита се Джак.

— В момента с Огъстъс обсъждаме нещо, Джак — каза Таск с благ тон.

— Знам. И затова влязох.

— Моля?

— Не можех да се стърпя и чух част от разговора ви.

— Хей, най-добре затвори плътно — намеси се Гъс, — че да няма и други ушета.

Джак затвори и се обърна.

— Чух за финансовата криза.

— Не си навирай носа дето не ти е работа — мрачно каза Гъс.

— Струва ми се, че знам един начин да се измъкнем — продължи Джак.

Двамата мъже, изглежда, се колебаеха дали да повярват на ушите си, или да избухнат в смях. Мисълта, че четиринайсетгодишен хлапак е съзрял начин за измъкване от нестабилната финансова ситуация, в която внезапно се бе озовала Възродителната мисионерска църква, на пръв поглед изглеждаше абсурдна. От друга страна обаче, и двамата бяха наясно, всеки за себе си, че Джак е способен на необикновени логически скокове, непостижими за хора като тях.

Затова Таск го подкани:

— Продължавай, Джак. Слушаме те.

— Мислех си за сенатор Едуард Карсън.

Таск се намръщи.

— Какво за него, синко?

— Той беше тук миналата седмица — поясни Джак. — Прочетох вестниците. Вие ми възложихте да го правя всеки ден и аз изпълнявам.

Таск се усмихна.

— Знам, че го правиш.

— Забелязах, че в пресата има добри отзиви за посещението му тук. Той дори прекара известно време с енориашите преди и след службата. Каза, че някога е пял в хор в родната му Небраска. Чух, че прие поканата ви да пее с нашия хор днес.

— Всичко това е вярно — съгласи се Таск. — И какво точно имаш предвид, Джак?

— Тази есен предстоят избори. Касата за кампанията на сенатор Карсън е голяма. Според вестниците той е най-голямата бъдеща надежда на неговата партия. Носят се слухове, че големите клечки го гласят за президент някой ден. Като имам предвид присъствието му тук миналата и тази седмица, смятам, че слухът е верен. Но за да успее, ще има нужда от всеки глас, който може да получи. Според последната справка, която направих, в Небраска не живеят много негри. И точно тук е ролята на Възродителната мисионерска църква.

— Хм, май хлапето е надушило нещо — обади се Гъс. — Да, право си е.

Таск стоеше зяпнал. Джак се беше съсредоточил върху механизмите в собствената си глава, които се задвижваха.