Ерик Лустбадер: Дъщерята на президента

Нина, която вече се беше подала навън, хвана Али за лакътя. Али приглади полата на костюма, който майка й купи и настоя да облече — син туид със зелени пръски, които отиваха на цвета на очите й. Ако се появеше в колежа облечена в подобно нещо, дълго щеше да слуша подмятанията. Образът й нямаше да слезе от вестниците и вечерните новини. Тя нервно се размърда — всичко я сърбеше, изгаряше от жега. Както винаги имаше съвсем малко грим — поне в това отношение не беше се предала, а ноктите й бяха ниско подрязани, почти като на мъж.

Когато Сам кимна, Нина пристъпи напред и Али се появи от плюшеното си гнездо в лимузината. Служители от военноморските и въздушните сили стояха нащрек от двете страни на платформата, върху която бяха говорителят на Белия дом, който щеше да открие церемонията и да изнесе встъпителната реч, негово преосвещенство доктор Фред Граймс, който щеше да произнесе молитвата и благословията, и двете мецосопрано от „Метрополитън Опера“, които щяха да пеят арии по време на музикалните паузи. Тук беше и вицепрезидентът със семейството си. Баща й разговаряше с говорителя на Белия дом, а майка й с леко приведена глава говореше приглушено на Граймс, който ги беше венчал.

След това Али беше завъртяна във водовъртеж от хора, гласове, микрофони. Стотици фотоапарати защракаха като армия от щурци. Сам и Нина проправиха защитна пътека през въодушевената навалица и най-после поведоха Али нагоре по стъпалата на платформата, която беше украсена с американското знаме, а в центъра на подиума, където щяха да бъдат произнесени речите и клетвата, беше поставен синьо-златният символ на кабинета на президента.

Али целуна майка си, докато тя я прегръщаше, а баща й се обърна, усмихна й се и кимна.

Отдръпнаха се встрани и майка й я попита:

— Добре ли си?

— Да — отговори Али машинално. Рефлекторна реакция, която тя не можеше да разбере напълно. Подухна лек ветрец и тя потръпна. Когато оркестърът на военноморските сили подхвана първата си мелодия, тя пъхна ръце в джобовете на дългото си вълнено палто.

Бакърената слънчева светлина пробягваше по лицата на най-важните мъже в западния свят. Тя пристъпи към баща си и той отново я възнагради с онази характерна усмивка, с която сякаш казваше: „Горд съм с теб.“ Което означаваше, че изобщо не я вижда.

Последните тактове на фанфарите заглъхнаха и говорителят на Белия дом се качи на трибуната, за да открие церемонията. Зад него се издигаше фасадата на Капитолия — символ на управлението и свободата. Куполът му проблясваше в унисон с обещанието на Едуард Карсън за едно ново утре. Отдолу, между бледите, набраздени колони имаше три огромни американски флага, чиито звезди и ивици се полюшваха леко като класове пшеница, които блестят на фона на залязващо слънце.

Дясната ръка на Али намери шевовете на сатенената подплата и единият й нокът разпори тропоската, докато се образува малък процеп. Двата й пръста докоснаха скритото там малко стъклено шишенце. Като в сън тя хвана шишенцето и сви юмрук около него. Докато броеше наум, в главата й нещо тиктакаше. Сто и осемдесет секунди. След това щеше да отвори шишенцето, съдържащо специално приготвен антракс.

И също като от кутията на Пандора навън щеше да се разнесе смърт, пълзяща на талази като кехлибарени житни вълни.

20 декември: един месец по-рано

Бледите лъчи на зимното слънце осветяваха черния „Форд Експлорър“, докато той трополеше по чакълестата алея към портата на внушителното колониално имение. Ярката светлина от фаровете на бронираното возило на мига наелектризира групичката репортери, които се бяха събрали в очакване около колоните на входа на имението. Те се приведоха, за да надзърнат в колата, но не успяха да видят нищо зад бронираните затъмнени стъкла. Репортерските микробуси, които предаваха репортажи по сателита, стояха паркирани възможно най-близо, докъдето им позволиха служителите на Сикрет Сървис. Тези млади, късо подстригани и с квадратни челюсти мъже от Тексас, Айова и Небраска изглеждаха здрави като бикове.

Експлорърът спря. От задната врата се появи агент от Сикрет Сървис, който се извърна и внимателно и напрегнато огледа тълпата, докато президентът на Съединените щати слизаше от колата. Докато той изкачваше стъпалата, входната врата се отвори и отвътре се появи изискано облечен мъж, който енергично се здрависа. В този момент новинарите се оживиха, придвижиха се напред и поведоха екипите си. Светкавиците защракаха, заваляха въпроси към президента, изграчени припряно от репортерите като врани, открили плячка.