Греъм Браун - Черното слънце

Мор кимна.

— Най-после трябва да му се случи нещо хубаво — строго каза тя.

— В най-скоро време — отвърна Мор и я остави.

Даниел насочи вниманието си към торбата и разгледа избраните от него дрехи. Беше се справил изненадващо добре.

След четири дни в болницата Хоукър започваше да свиква. Харесваше му да натиска бутона и да моли за нови възглавници, още вода с лед или допълнителна порция. Не разбираше защо толкова много хора се оплакват от болничната храна — тук беше отлична. А и е чудесно да ти я поднасят в леглото.

След петнайсетото повикване сестрата му се намръщи и той я попита:

— Да не би да имате друга работа?

— Предостатъчно — тросна се жената и му тикна в ръцете бутилка вода. — Ето — прибави и му подаде листове и клипборд. — Освобождават ви от служба. Ще се срещнете с господин Мор в заседателна зала.

Пет минути по-късно Хоукър мина покрай група агенти от Секретната служба и влезе в залата, където завари Макартър и Даниел. Тримата се прегърнаха, най-после заедно.

— Какво става? — попита пилотът.

— Ще идва президентът — съобщи му Лейдлоу.

— Трябва ли да го харесваме? — Хоукър повдигна вежди.

— Какво искаш да кажеш? — учуди се Макартър.

— Отсъствах дълго, не съм гласувал за никого след Перо през двехилядната.

— Перо не се кандидатира през двехилядната — възрази Даниел.

— Аз го вписах — поясни Хоукър. — Буш, Гор? — Поклати глава и потрепери, сякаш са го побили тръпки.

След малко вратата на заседателната зала се отвори и влязоха двама агенти от Секретната служба. Последва ги президентът, придружен от Арнолд Мор и Байрън Стекър.

Тримата пациенти се изправиха.

— Седнете — каза Хендърсън и се настани до масата.

Хоукър забеляза, че по лицето на Мор има следи от контузии. Освен това директорът на НИИ видимо накуцваше. Въпреки това изглеждаше в несравнимо по-добро настроение от Стекър.

Президентът Хендърсън им изказа благодарност — от свое име и от името на народа. После им изложи версията, публикувана постепенно и на части.

— Според нашите официални комюникета тази катастрофа е избегната в резултат на съвместните усилия на Съединените щати, Мексико, Русия и Китай. Естествено, любителите на конспиративни теории не са на себе си от този случай и съвпадението с пророчеството на маите, но ние твърдим, че системата е разработена преди единайсет години, след слънчево изригване с подобни, макар и по-слабо изразени последици, и че съвпадението с двайсет и първи декември е чиста случайност.

— Предполагам, че почти никой не вярва — каза Макартър.

Президентът сви рамене.

— Конспиративните теории са процъфтяваща индустрия. Добре поне, че не се налага да им отпускаме държавни заеми.

Археологът се засмя.

— Нямаше да е зле, ако можехме да намерим начин да отдадем дължимото на народа на маите, на тяхната религия. Те са съхранили тази легенда жива в продължение на хилядолетия. Като се има предвид какво са преживели, след като европейците стигнали до Америка, маите са запазили вярванията си, което ни помогна да избегнем катастрофата.

Хендърсън явно си отбеляза да се погрижи за това и заяви тържествено:

— Несъмнено сте прав. Непременно ще го обсъдим с нашите мексикански партньори.

Следващия въпрос зададе Даниел.

— А Саравич? Къде е той?

— След като му бе оказана медицинска помощ го освободихме.

— Къде е? — настоя тя.

— Пътува с полет на Бритиш Еъруейс до Лондон и оттам директно за Москва — отвърна президентът.

— А после?

Загрижеността и се долавяше по-ясно, отколкото възнамеряваше. Но тя беше разказала на Хоукър какво се е случило. Че Саравич я е спасил и двамата заедно са спасили него. Че брат му е спасил Юрий от руската Научна дирекция и после от ледена смърт в полярния кръг. И следователно бяха спасили всички тях. И в двата случая братята бяха нарушили дадените им заповеди. Техни хора.

— Не се тревожете за него — успокои я Хендърсън. — Иван Саравич е герой на руския народ. И също като вас тримата, герой на целия свят. Според изтеклата от нас информация неговите хора са загинали в битката с Кан и армията му, но неговите действия са били жизненоважни за унищожаването на тази армия, което си е чистата истина. И съм убеден, че Иван Саравич ще стане известна личност в родината си, ще се радва на дълъг живот и почести.

Даниел се отпусна. Изглеждаше удовлетворена и обнадеждена.

— А ние? — попита Макартър.

Този път отговори Стекър: