Греъм Браун - Черното слънце

— Той… — започна Хоукър.

Даниел поклати глава.

— Беше прекалено много за него.

Хоукър затвори очи и потисна обзелите го емоции.

— Строполи се на земята в мига, в който се случи — продължи младата жена. — Камъкът на душата изхвърча от ръцете му към кладенеца в същия момент, в който ти политаше в обратната посока.

Даниел замълча, за да овладее скръбта си.

— В основата на черепа му имаше струйка кръв. Дупчица, все едно е улучен със стреличка. Мисля, че късчето камък е било изтръгнато от него по същия начин.

Обзе го пълно вцепенение. Знаеше го още преди да освободи противотежестите. Знаеше какво ще се случи с Юрий, но в този момент осъзна, че ако не го бе направил, е щяло да се случи нещо много по-ужасно. Утешаваше го единствено мисълта, че Юрий е дал живота си за много хора, навярно милиарди по целия свят.

Жертвоприношението на тялото.

Тази вяра изповядваха маите, християните, юдеите и мюсюлманите. Невинна кръв, пролята за всички. За да идват дъждовете, да расте житото. За да се спаси светът.

Четири дни преди Коледа, в повратната точка на маянския календар, в деня, известен като 4 ахау, 3 канкин, историята отново откриваше истината.

Военноморската болница в Бетезда, щата Мериленд

Четирийсет и осем часа по-късно Хоукър, Даниел и Макартър се върнаха в Съединените щати със самолет на военновъздушните сили, Хоукър за пръв път от над десет години стъпваше на американска земя, макар че досега не бяха видели почти нищо от нея. Проблемите с очите му, секретността на операцията и плътната охрана означаваха линейки, очакващи ги във военновъздушната база „Едуардс“, последвани от няколко дни във военноморската болница в Бетезда.

През това време зрението на Хоукър се нормализира, а Даниел беше подложена на лечение за слабо радиационно облъчване. Оперираха крака на Макартър и най-после взеха адекватни мерки за инфекцията му.

След всичко това Лейдлоу постепенно започна да се изнервя. Освен лечението и дългите, многократно повтарящи се разпити, тримата бяха затворени в стаите си. Искаше й се да се срещне с Мор, да види Макартър и най-вече да разговаря с Хоукър. Но до този момент не можеше нито скришом да се промъкне покрай часовия на вратата й, нито да го убеди да си затвори очите.

Арнолд Мор дойде на четвъртия ден от нейния „плен“. Изглеждаше така, все едно петнайсет рунда се е боксирал с някой шампион.

— Какво е станало с теб, по дяволите? — попита тя.

— Не успях да взема един завой в Албакърки — пошегува се някогашният й партньор, след което й разкри истината, обясни й своята теория за изкривените магнитни линии и й разказа как едва не се е стигнало до Армагедон. — Вълната все пак засегна света. Трите камъка и енергията, останала в имплантирания в Юрий фрагмент, я притъпиха и канализираха излишъка, но из цялата страна имаше прекъсване на електрозахранването, както и отвъд океана — от Камчатка до Бомбай. Ако не бяхме успели, щеше да е много по-тежко.

— Наистина ли бяхме толкова близо до война?

— Размина се, понеже повечето сателити не бяха засегнати — отвърна Мор. — Президентът използва горещата линия и успя да ги убеди, че вълната е природно явление, обаче това едва ли щеше да подейства, ако не можеха да ни наблюдават, за да са сигурни, че не изстрелваме ракети срещу тях.

— Децата не си взимат поука — цитира Даниел. — Може би вече ще си вземат.

— Да се надяваме.

— А сега?

Лицето му грейна.

— Ами, например твоят безстрашен началник може да получи някаква награда, може би даже Нобелова, за революционната си нова теория върху действието на земното магнитно поле. Как ти звучи по-добре, теорема на Мор или аксиома на Мор?

— Първото — усмихна се тя.

— Ще го имам предвид.

— Искам да се махна оттук — каза Даниел.

— Разбира се. Но първо ще дойде да те види един човек. И си помислих, че ще искаш да облечеш нещо подходящо за срещата с президента на Съединените щати. — И й подаде пазарска торба, пълна с дрехи от апартамента й.

Тя я взе и я отвори. Нямаше да е по-развълнувана дори ако торбата беше пълна със злато.

Мор се обърна към вратата.

— Къде отиваш?

— Да намеря Макартър и да го освободя от временните му служебни задължения. После ще се видя с Хоукър. Това е дълга история, но все пак трябва да му напиша един доста голям чек.

Даниел поклати глава.

— Той няма да го приеме.

— Заслужил си го е.

— Ще се включа наполовина. Нали се отнася за моето освобождаване.