Греъм Браун - Черното слънце

Втора кола се опита да се изравни с кабината на тира, за да си осигури по-удобен ъгъл за стрелба, но Мор рязко завъртя волана и задният край на камиона блъсна бронираната машина в стената на тесния тунел.

В мрака полетя дъжд от искри. Докато камионът се отдалечаваше, шофьорът на колата изгуби управление, тя се преобърна и автомобилът на Стекър едва не се блъсна в нея.

В гонитбата се включи трета кола. Мор обаче успя да увеличи дистанцията и набираше все по-голяма скорост.

— Простреляй му гумите? — нареди Стекър. — Спри го, иначе всички сме мъртви.

Сякаш по даден знак, в този момент се задействаха алармите, инсталирани в целия комплекс.

— Една минута до електромагнитния импулс — съобщи компютърен женски глас. — Изключете всички електрически системи. Повтарям, изключете всички електрически системи.

Директорът на ЦРУ хвърли поглед към монтирания в кабината на колата дигитален брояч, който смущаващо бързо отчиташе оставащото време. Гласът отново отекна в тунела.

— Петдесет и пет… петдесет и четири… петдесет и три…

Пред тях Стекър видя пословичната светлина в края на тунела. Мор не биваше да стигне до нея.

— Затворете вратите? — извика той по радиостанцията. — Затворете проклетите врати!

Хоукър бързо потъваше и усещаше усилващото се налягане в ушите си. Дланите му се влачеха по скалните стени, пръстите му търсеха да се хванат за нещо, но гранитът беше гладък и тежестта на Кан и неговата механична броня продължаваше да го тегли надолу.

Изрита надолу в опит да се откопчи и Кан посегна към другия му крак. И двамата не успяха, но най-после се удариха в дъното. Сблъсъкът разтърси ръката на милиардера и Хоукър се отскубна от хватката му, оттласна се и отчаяно заплува нагоре.

Под него Кан се мъчеше да изплува или да се изкатери по стената, ала бе прекалено тежък и отново падна на дъното на кладенеца като своеобразно жертвоприношение за боговете. До него имаше свободно място и за Хоукър, ако не успееше да изплува.

На ръба на припадъка, пилотът удвои усилията си и бясно зарита с крака и заразмахва ръце.

Накрая изригна на повърхността, издиша, пое си въздух и заплува към островчето в средата на кладенеца като за световно.

Вече усещаше шибащите го вълни енергия, нещо като статично електричество, обливащо тялото му. Водата около него кипеше и вибрираше и отдолу се надигаше толкова дълбок звук, че разтърсваше вътрешностите му.

Стигна до стълбището и запълзя нагоре към скалата, за която му беше разказал отец Доминго.

Жертвоприношението на тялото.

Вторачи се в олтара. Усилващите се вибрации му причиняваха болка, звукът в главата му се превърна в писък. С всяка следваща вълна във въздуха се вдигаха водни струи, сякаш някакъв звяр се опитваше да разкъса веригите си.

В този момент зърна движение вляво. Обърна се към брега и видя, че по склона се пързаля Юрий.

Как беше възможно? Как се бе озовал тук?

Момчето стигна до мястото, където лежеше захвърлената раница.

— Не? — извика Хоукър.

Юрий я отвори и извади оловната кутия.

— Недей. Юрий!

Детето не му обръщаше внимание. Отвори кутията и се вторачи в камъка, сякаш виждаше райските порти.

Земята се разтърси от следващия прилив на енергия, ала Хоукър не откъсваше очи от русначето, което би трябвало да е на сигурно място в черквата.

Това не беше възможно!

Въпреки писъка в главата си и хаоса наоколо някак си чу вик и вдигна очи. Даниел се спускаше по склона към Юрий.

Вдигна се нова енергийна вълна и основите на каменната колона, върху която стоеше, се разлюляха. Той се строполи на земята. От повърхността на кладенеца се надигнаха нови водни струи и се замятаха нагоре като обезумели духове.

Хоукър запълзя към центъра на островчето. Видя противотежести и въжета. Видя лоста, за който му бе казал отец Доминго.

Мор настъпваше педала до дупка, но светлината навън помръкваше. Чудовищните врати на планината Юка се затваряха.

— Двайсет и девет… двайсет и осем… двайсет и седем…

Камионът навлезе в широката част на тунела и почти в същия момент от лявата му страна изскочи втората бронирана кола. Мор рязко зави към нея.

Разнесоха се изстрели и куршумите изсвириха в кабината. Един разби огледалото и Мор потрепери. Друг го улучи в ръката и тя се свлече от волана.

Камионът изведнъж промени посоката си, едната предна гума избухна и грамадната машина тежко се стовари настрани, продължи да се пързаля към изхода и спря на пет-шест метра от вратите.