Греъм Браун - Черен дъжд

— Ония копелета са самоуверени — изсумтя Блъндин. — Примамиха партньорката ти на среща, свързана с операцията, и се опитаха да я очистят пред очите на всички. Това е необичайно. Даже непрофесионално. Предполагам, че или са изгубили връзка с онзи, който дърпа конците, или просто са шайка отчаяни аматьори.

— Аматьори ли? Отчаяни и изгубили връзка? — повтори Мор, местейки поглед от шефа на сигурността към директора. — За тях ли говориш или за нас? Защото тоя план отговаря и по трите точки, ако питате мен.

— Подготвяме го от известно време — рече Гибс. — Ако искат сведения, а ние сме сигурни, че е така, те ще се насочат към най-добрата възможна цел — а това ще си ти, недоволен, отстранен служител с много информация.

Мор поклати глава. Съмняваше се, че някой може да прояви такава глупост.

Директорът не проявяваше признаци да е разубеден, но когато заговори отново, гласът му звучеше по-искрено, несъмнено нарочно.

— Арнолд, ние с теб не се разбираме. И никога не сме се разбирали, нали така? Ако попитаме психоаналитичката на Института, ще каже, че ти негодуваш, задето съм заел пост, който ти се полага, а се чувствам застрашен от твоите способности. В края на краищата, ако имаше възможност, ти сигурно щеше да вършиш моята работа поне толкова добре, колкото я върша аз, а може би и по-добре. Защо смяташ, че те пращах да тичаш по целия свят, по дяволите? За да те държа далече от Вашингтон — ти си единственият, който би могъл да ме измести. А също поради факта, че си най-добрият в онова, което правиш. Обаче парада командвам аз — това е положението. Аз давам нарежданията, не ти. И сега ще постъпиш както ти кажа, за благото на организацията.

Мор се подсмихна презрително. И настъпателният, и „приятелският“ подход на Гибс се свеждаха до едно и също нещо.

— Не бих вършил твоята работа — отвърна той. — Поне не така, както я вършиш ти. Тъй че не ми излизай с тия номера. Истината е, че не искам твоя пост, а предпочитам да не го заемаш ти . Не преценяваш добре нещата и си прекалено безразсъден за моя вкус. — Отново поклати глава. — Този план е абсурден. Нелеп. Също толкова нелеп, колкото и всичко останало, което искаше да вършим. Разделянето ни в последния момент, съчиняването на тая смехотворна история и хвърлянето ми там като някаква примамка. Ето това е аматьорска работа и ще се стигне до жертви. Вече едва не се стигна.

— Много си позволяваш, Арнолд. — В гласа на Гибс сега се долавяше предупреждение: „Още малко и ще минеш границата“.

— А ти мислиш прекалено малко — каза Мор. — Все още ли възнамеряваш да я пратиш в джунглата с неколцина цивилни и хора от Изследователския отдел? След всичко това?!

— Тя има охрана.

— И Диксън имаше — извика Арнолд. — И къде е сега, по дяволите? Може би групата му изненадващо се е появила и всички са отпочинали, със слънчев загар и сувенири от дълга ваканция? Не, няма ги и сигурно са мъртви. Накълцани са на парчета от ония индианци, за които ти толкова се безпокоеше, или са нападнати от засада от същите копелета, които са стреляли по Даниел. А сега се каниш да я пратиш по същия път. Път, по който постоянно тръгват хора, за да не се завърнат никога. Просто хвърляш живота й на вятъра. — Той обвинително насочи показалец към Гибс. — Има по-добри начини да го направиш, по-интелигентни. Колкото по-скоро признаеш…

— Стига! — Зачервен от гняв, директорът удари с ръка по бюрото. — Няма друг начин. Имаме нужда от това. Родината ти има нужда от това!

В кабинета се възцари тишина. Гибс търкаше пръстите на едната си ръка в тези на другата, докато се мъчеше да се овладее.

— Знаеш ли какво правим ние? — каза накрая. — Ние, най-великата държава в света?! Взимаме назаем пари от Китай, за да купуваме петрол от арабите. Ето това правим. Някой ден китайците ще престанат да ни дават заеми или арабите ще престанат да приемат хартия срещу своите суровини.

Той отмести някаква папка и се наведе към Мор.

— Ако съществува, онова нещо там е ключът към цял нов свят, като се почне от енергийната независимост и лидерството в производството на енергия през следващите стотина години. Студеният ядрен синтез означава неограничена чиста енергия. Страната ще се напълни с чисти електростанции, бълващи евтино електричество за захранване на коли, камиони, влакове и домове, без проблеми с въглеродните емисии, глобалното затопляне и съхранението на ядрените отпадъци. Вече няма да сме длъжници на потенциален противник и просяци в очите на друг. Искаш ли всичко това да попадне в чужди ръце?