Скот Прат - Един невинен клиент

Пътищата, които водят до Маунтън Сити, са тесни и бавни. Не можеш да стигнеш там по никакъв друг начин. В резултат никой не ходи в града. Това е причина окръг Джонсън да не събира достатъчно данъци и поради това не може да наеме достатъчно полицаи или да финансира училищата.

Обаче през 1991 г. великият щат Тенеси се готвеше да разшири системата си от затвори и започна да се оглежда за жертви. Започна да лобира пред икономически засегнати окръзи, а те, от своя страна, започнаха да лобират пред него. След като звездите по политическото небе се подредиха както трябва, Джонсън Каунти, разположен в сърцето на Апалачите и едно от най-красивите места в цялата държава, беше награден със собствен средно голям бетонен затвор, побиращ 2000 легла. Хората, уредили това, разправяха, че целта им била затворниците да работят в публично/частни проекти — една хитра смесица от капитализъм и комунизъм.

Когато влязох през главния вход, цели осемдесет души от двете хиляди затворници участваха в програмите за работа на затвора. Влязох в района за посетители и зачаках идването на надзирател. Той поиска да види служебната ми карта, претърси ме и ме снима. Подписах се в книгата за посетители и служителят ме поведе през двора, ограден с висока пет метра телена мрежа, завършваща отгоре с бодлива тел. Небето беше блестящо синьо и красотата на околните планини представляваше ироничен контраст на бодливата тел и бетонните стени.

Щом се озовах в комуникационния център, един приличащ на робот надзирател в черна униформа се обърна към мен през бронираното стъкло и поиска служебната ми карта. Сложих я на въртящата се табла от неръждаема стомана. Тя изчезна и пазачът ми нареди да продължавам. Последвах водача си обратно под слънчевите лъчи, но този път поехме по оградена с телена мрежа и бодлива тел странична алея, която водеше до отделението за максимална сигурност, където бяха затворени хора, нападнали надзиратели или други затворници.

Мнозина от населяващите отделението за максимална сигурност бяха извършили убийства след влизането си в затвора. Отнасяха се към тях, както хората се държат към опасните животни — с крайна предпазливост. Те стояха затворени в килиите си по двадесет и четири часа дневно седем дни в седмицата, освен когато ги водеха на баня два пъти седмично. Ако по някаква причина се наложеше да излязат, им слагаха белезници, окови на краката и верига на кръста. Единственият начин за общуване, с който разполагаха, бяха отворите за храна във вратите, откъдето си крещяха.

И го правеха наистина с желание.

Какофонията започна веднага щом минах през четвъртия контролен пост и влязох в блока с килии. Мъж с костюм означава само няколко неща за затворниците в отделението за максимална сигурност: ченге, адвокат или някой от затворническата администрация. А те мразеха и трите групи. Докато измина десетте метра по коридора до помещението, където щях да проведа разговора, чух всички възможни обиди на майка, сестра, съпруга и дъщеря, които е измислило човечеството.

Блокът с килии беше на два етажа, отворен в средата и с кръгла форма. Пазачът, който седеше на контролния пост, виждаше всички двадесет килии и всички затворници го виждаха през малките прозорчета на вратите. Надзирателят, як млад мъж на около двадесет и пет, ме пусна в помещението и каза:

— Отивам да го доведа. Няма да отнеме много време.

Тръгна, но се поколеба, обърна се и добави:

— Съчувствам ти.

— Благодаря — отговорих. — Аз също се съжалявам.

Мейнард Буш беше заловен отново четири часа след смелото си бягство посред бял ден от градския затвор в Джонсън Сити. Трупът на Бони Тейт беше открит в колата й на паркинга на голф клуба „Роун Вали“. Очевидно Мейнард беше получил от нея каквото бе искал и веднага след като бе отключила белезниците му, я беше гръмнал.

След като убил Бони, Мейнард поел право към майка си, която го изгонила, когато бил на четиринадесет. Мама Буш видяла Мейнард да крачи към къщата, звъннала на ченгетата и те пристигнали в галоп с извадени пушкала. Чули няколко изстрела в къщата. Мейнард не искал да отвори. След час антитерористичната част на пътната полиция на Тенеси пуснала сълзотворен газ в къщата и нахлула. Намерили Мейнард да седи на кухненската маса и да стиска изгорените си от газа очи. В чинията пред него имало полуизяден сандвич. Надупченото от куршуми тяло на майка му било простряно в краката му. Когато го попитали защо не е стрелял, той отговорил, че изразходвал всичките си муниции за майка си.