Скот Прат - Един невинен клиент

— Искате ли да останем в стаята? — попита един от надзирателите.

— Не, благодаря. Много пъти досега съм разговарял с господин Буш.

— Ако имате някакви проблеми, просто викнете. Ние ще сме пред вратата — каза той.

Погледнах Мейнард. На раирания му гащеризон, и на предницата, и на гърба, пишеше „Максимална сигурност“. Той зяпаше в нищото с отвратително самодоволна усмивка на лицето.

— Много беше зает тия дни — подхвърлих.

— Благодаря за помощта — отговори той.

— Кучи син. Ти ме използва.

— Прав си и за двете. Майка ми беше кучка и да, поиграх си с теб. Обаче да не ти пука. Аз си поиграх с всички. Защо смяташ, че толкова много настоявах за смяна на мястото на процеса? Знаех, че ония тъпаци в Маунтън Сити няма да са толкова добри в охраната.

— Защо, Мейнард? — попитах. — Защо ти трябваше да отидеш и да направиш нещо толкова глупаво?

— От двадесет години исках да видя сметката на тая безполезна стара чанта. Трябваше да го направя, когато бях дете. Единственото, за което съжалявам, е, че нямах повече време за нея. Исках да я видя как страда.

— Това ли е единствената причина да избягаш? За да убиеш майка си?

Той се усмихна.

— И тази Тейт? Защо?

Той вдигна рамене.

— Тя забаламоса онези заместник-шерифи, даде ми пистолета и след това ме откара, точно както й бях казал. Тоест беше също толкова виновна за смъртта им, колкото и аз. Не мисля, че щеше да й хареса в затвора, затова й направих услуга. Между другото вече не ми трябваше.

— Сега си обвинен в още четири убийства — казах. — Двамата заместник-шерифи, Бони Тейт и майка ти.

— Знам колко са убитите. Мога да броя.

— Съдията иска първо да те съди за подрастващите, след това за полицаите, след тях Бони и после заради майка ти. Обаче имат малък проблем. Законът казва, че трябва да ти отправят тези обвинения колкото може по-бързо. Обикновено го правят седемдесет и два часа след ареста, но заради твоята охрана ще изгубят малко повече време. Тук нося писмен отказ, който трябва да подпишеш. Той им разрешава тридесет дни, за да ти отправят новите обвинения, но те вероятно ще го направят след седмица или две. Може и да не го подпишеш. Накрая така или иначе ще попаднеш сред осъдените на смърт.

Извадих документа от куфарчето си и станах, за да се приближа до него. Той беше увит във вериги като салам, но ще излъжа, ако кажа, че не внимавах. Сложих куфарчето си на коленете му и пъхнах химикалката в дясната му ръка. Той надраска подписа си на празното място и каза:

— Не може да ме убият повече от веднъж.

— Е, свърши ли вече? Уби майка си, и край. Така ли? Или ще се опиташ да убиеш още някой през времето, докато ти забият иглата във вената?

— Няма още дълго да се тревожиш за мен.

— Защо? Да не би да замисляш самоубийство?

— О, не. Твърде много се обичам, за да направя подобно нещо. Но те ще ми видят сметката тук вътре, Дилард. Запомни ми думите.

— Кой?

— Убих две ченгета в този окръг. Да не мислиш, че ще ме оставят жив?

— Ти си в блока с максимална сигурност, ако си забравил. Тук никой не може да те доближи.

— Надзирателите могат. Няма да изкарам седмицата. Но няма значение. Аз си живях живота и накрая си отмъстих.

Отидох до вратата и я отворих. Тримата яки млади надзиратели влязоха и отведоха Мейнард, а аз отново започнах слалома между различните контролни постове, за да изляза. Когато най-сетне оставих отделението за максимална сигурност зад гърба си, се замислих за казаното от Мейнард. Вероятността Дейвид и Дарън да имат роднини и приятели, които работят в затвора, беше голяма. За миг си помислих, че трябва да направя нещо, например да пусна искане да го прехвърлят извън Джонсън Каунти, за да не бъде убит. След това се замислих за причините, които би трябвало да посоча: че вероятно надзирателите в Нортист ще се наговорят да го убият. Представих си как го обявявам пред съдия Глас. Той щеше да ме прати направо в затвора.

Реших, че Мейнард ще трябва да се оправя сам.

Агент Ландърс погледна звънящия мобилен телефон, а след това лежащата до него гола блондинка. Главата му отново пулсираше. Жената не беше и наполовина толкоз млада, колкото му се бе сторило снощи. Сигурно се дължеше на лошото осветление в бара. Или на уискито.

Трябваше да почива от края на седмицата. С Дийкинс Бика планираха да отидат за няколко дена до Атланта. Възнамеряваха да гледат някой мач на „Атланта Брейвс“, да се отбият в „Голдън Пони“, да подберат няколко мадами и да ги чукат един-два дни.