Скот Прат - Един невинен клиент

Та докато той си седеше на бара във ВИП помещението и разговаряше с гологърдата барманка Тина, се появи госпожа Барлоу. Размениха си обичайните любезности и тя го помоли да поговорят няколко минути на четири очи. За нея бил готов на всичко, усмихна се Дънуди и те се оттеглиха в една малка ниша в ъгъла. Госпожа Барлоу отпрати момичетата и адвокатът и собственичката на стриптийз клуба останаха сами.

Тъй като беше вършил много работа за Гюс, Дънуди знаеше, че седи срещу една много богата жена — особено ако човек мери с аршина на местните представи. Не беше толкова глупав, че да я попита направо как така мъжът й трупаше толкова големи суми в брой, но човек нямаше нужда да е ядрен физик, за да се сети, че бившето ченге върши нещо поне отчасти незаконно. Дънуди подозираше, че бившият полицай най-вероятно продава наркотици, но докато му плащаше тлъсти хонорари и поддържаше пред него известно благоприличие, той нямаше скрупули да пере парите му.

— Какво мога да направя за теб, скъпа госпожо? — попита Дънуди и си помисли, че госпожа Барлоу е много привлекателна жена. Обличаше се като мръсница и приказваше като селянка, но излъчваше грубоват сексапил, подсилван от прекрасното й тяло, особено за жена на нейните години.

— Имам нужда от малко правни съвети, захарче.

— Чарлз Б. Дънуди на твоите услуги.

— Аз ще платя сметката ти тази вечер, скъпи, така че да мога да те задържа малко. Не искам да си мислиш, че се опитвам да се възползвам от добротата ти.

— Винаги можеш да се възползваш от мен — отговори Дънуди. Това щедро предложение го изненада приятно, защото беше сигурен, че сметката му е около две хиляди долара. Усамотението понякога струва доста.

Изглежда, Дънуди беше взел твърде много виагра, защото, макар да се беше представил блестящо по време на сеансите с трите момичета, изведнъж се почувства силно привлечен от госпожа Барлоу. Тя носеше бюстие на райета с дълбоко деколте, което разкриваше голяма част от великолепните й гърди. Дънуди трябваше да се насили да не зяпа и изведнъж усети, че му става. Надяваше се, че няма да се наложи сега да стане от масата.

— Зная, че не се занимаваш с криминално право — започна тя, — но съм изправена пред голямо затруднение и имам нужда от сладурче като теб, което да ми каже какво да правя.

Захарче и сладурче. Никой не се беше обръщал така към Чарлз Дънуди, а той вече не беше млад. Госпожа Барлоу беше права в твърдението си, че Дънуди не практикува вулгарното криминално право. Той смяташе, че защитата по криминални дела е сцена, на която се подвизават мошеници и мегаломани. Въпреки това всеки адвокат, който си струва парите и е внимавал в правния факултет, е добре запознат с конституционното право, а всеки глупак знае, че то е крайъгълният камък на защитата при углавни дела.

— Разкажи ми за това затруднение — подкани я Дънуди, — за да видим какво може да се направи.

Тя се наведе към него и сниши глас. Прекрасните й гърди полегнаха върху плота на масата, което до известна степен попречи на Дънуди да се съсредоточи напълно.

— Трябва да науча как най-добре да поведа кон на водопой, но да не му дам да пие.

Дънуди започна да й задава въпроси и скоро разбра, че госпожа Барлоу е замесена в нещо опасно и се опитва да манипулира положението, което обаче може да излезе извън контрол. Въпреки това странната двойка прекара един много приятен час заедно и когато си тръгна, Дънуди беше убеден, че е предоставил на госпожа Барлоу доста ценни съвети, които поне са й дали представа какво трябва да направи, за да постигне целта си.

По-късно Дънуди научи, че госпожа Барлоу е изпълнила съветите му буквално, и каза на най-близките си приятели в местния клуб, че се гордее с участието си в станалото.

Четири безсънни нощи след бягството на Мейнард отидох на погребението на близнаците Бауърс в Маунтън Сити. Спрях пред черквата и останах в колата, която купих втора ръка, след като Младши ме беше избутал в езерото. Направих си гаргара с вода за уста и зачаках всички да влязат. Когато отвън не останаха хора, се примъкнах в задната половина на черквата. Вътре имаше поне стотина полицаи и имах усещането, че всички ме гледат. Веднага щом службата свърши, си тръгнах, без да говоря с никого.

Час по-късно минах през сложната процедура за посещение на затворник, държан в отделението за максимална сигурност в затвора „Нортист“ съвсем близо до Маунтън Сити. Затворът е кокал, хвърлен преди петнадесет години от законодателното тяло на щата Тенеси на един селски окръг, изправен пред икономическа катастрофа. Хората, създали Джонсън Каунти, бяха пропуснали едно важно условие за икономическото оцеляване в днешно време. Бяха забравили, че за да има нормална търговия, купувачите не бива да пътуват повече от половин ден.