Скот Прат - Един невинен клиент

Дарън и Дейвид Бауърс лежаха с разперени крайници на тревата. Дарън беше паднал по корем, а Дейвид лежеше по гръб. Първата мисъл, която ми хрумна, когато осъзнах, какво се е случило, бе, че и двамата имат внуци.

Отне ми по-малко от минута да сляза тичешком по стълбите и да изскоча през задната врата на ливадата. Дейвид се бореше да си поеме дъх, кръвта му бълбукаше в зейнала на гърлото му дупка. Дарън не помръдваше. Притиснах с пръст сънната му артерия. Нямаше пулс. Двама надзиратели от затвора дотърчаха при нас. Единият погледна двамината проснати на земята мъже и влетя обратно в сградата.

Сгънах сакото си на топка и го поставих под краката на Дейвид. Свалих си връзката, сгънах я, пъхнах лявата си ръка под врата му, а с дясната притиснах вратовръзката върху раната, за да намаля кървенето.

— Дръж се, Дейвид! — извиках. — Ще се оправиш. Ей сега ще дойде линейката. — Той не отговори. — Дейвид, моля те, дръж се! Нали искаш да видиш внуците си отново? — При споменаването на внуците очите му потрепнаха, но кръвта продължаваше да шурти и дишането му беше накъсано. Нямах надежда, че ще оцелее.

До мен един млад заместник-шериф от Джонсън Каунти обърна Дарън по гръб и започна масаж на сърцето и изкуствено дишане. Онзи, който се беше върнал вътре, се появи с аптечка и още трима полицаи. Помогнаха ми да сменя вратовръзката с истинска превръзка.

— Какво стана? — попита единият.

— Нямам представа — отговорих. — Чух изстрели, погледнах през прозореца и ги видях да лежат на земята.

Държах превръзката толкова дълго, че ми се стори цяла вечност. И ето изведнъж се чуха далечни сирени, а малко по-късно наоколо закипя напрегната дейност. Пристигнаха две линейки и кола на пожарната, изпратени от диспечерите на бърза помощ, която се намираше само на три преки. Всички се качиха на бордюра и спряха на метър и нещо от мен. Униформени жени и мъже започнаха да ни заобикалят и аз се дръпнах. Нищо повече не можех да направя.

Закърпиха Дейвид колкото можаха, качиха го на носилка и го натовариха в линейката. Направиха същото и с Дарън, но всички знаехме, че вече е мъртъв.

Докато се отдалечаваха, стоях като замаян. В главата ми започна да се оформя една мисъл и моментално ми прилоша. Нима Мейнард ме беше използвал, за да планира и организира бягството си? Беше нещо обикновено адвокатите да помагат на клиентите си да си уреждат свиждания, но аз бях сигурен, че жената, която видях да помага на Мейнард да се качи в автомобила, е Бони Тейт. Всъщност досега не я бях виждал, но трябваше да е тя.

Сетих се какво ми беше казал Мейнард тогава: „Не казвам, че искам да се оженя за теб, но ти си доста свестен тип“.

Свестен тип. Наведох глава и се затътрих обратно в съдебната палата. Усещах краката си тежки като олово. Ръцете и ризата ми бяха покрити с кръв. Кръвта на Дейвид. Свестен тип. Крачех бавно по ливадата между двете сгради в тази прекрасна юнска сутрин сред планините на Тенеси и се чувствах всичко друго, но не и свестен. Усещах се мръсен и отвътре и ужасно исках всичко това да свърши.

Тъй като беше неженен и разполагаше с големи доходи, а в миналото беше имал възможността да предостави определени правни услуги на господин и госпожа Гюс Барлоу, господин Чарлз Б. Дънуди не виждаше нищо лошо от време на време да си доставя удоволствията, които предлагаше мъжкият клуб „Маусес Тейл“. Пред най-близките си сътрудници описваше приключенията си в клуба като „гмуркане в тинята с леките момичета“. Не че чак се гордееше с нещата, които правеше там, но както беше казал на другарите си в клуба: „Простете ми вулгарността, но един джентълмен трябва от време на време напълно да олаби жилата“. Гюс Барлоу беше искал съвети от Дънуди по широк кръг проблеми, за които адвокатът не можеше да говори. Дънуди бързо научи, че господин Барлоу е предприемчив джентълмен, който събира големи потоци приходи и се нуждае от адвокат с пъргав ум и малко нещо авантюрист, за да отблъсне твърде любопитните институции да надничат прекалено внимателно в делата му. Тъй като Дънуди беше завършил корпоративно право и международно банкиране, а и професионалният му живот бе все по банките, той можа задоволително да удовлетвори нуждите на Барлоу. Фактът, че Барлоу плащаше добре и само в брой, направи деловата им връзка още по-приятна за Дънуди.

Госпожа Барлоу, която много добре пое делата на своя съпруг след неговата ненавременна смърт, му предостави ВИП ложата една четвъртък вечер през юли и той прекара два прекрасни часа с три от най-хубавите мръсници, които беше виждал. Трябваше да го признае на госпожа Барлоу — тя имаше отличен вкус, когато ставаше дума за наемане на курви. Вече беше започнало да става късно и Дънуди започна да отпада. Беше погълнал малко повече коняк от обикновено и беше ударил три тека. Бог да благослови виаграта!