Джон Хокс - Тъмната река

— Няма деца тук — само мишените в моя сектор. Реймънд хвана още двама души, докато тичаха към гората, но и двамата бяха възрастни. Тъй вярно. Внесохме труповете вътре.

Мъжът хвърли празната туба на пода, върна се при вратата и драсна клечка кибрит. За секунда я задържа пред лицето си и Алис видя не жестокост или омраза, а просто подчинение. Мъжът хвърли клечката на пода и бензинът лумна. Доволен, мъжът излезе и затвори вратата.

Черен дим изпълни стаята. Алис се запрепъва надолу по стълбите. Имаше един-единствен прозорец откъм северната страна на къщата, на метър и половина над пода. Тя бутна бюрото на майка си до стената, махна райбера, провря се навън и тупна в снега.

Искаше само да се скрие, да се свие в бърлогата си като малко животинче. Като кашляше и плачеше от дима, мина през резбованата порта за последен път. Въздухът се изпълни с мирис на химикал, все едно горяха кофи за боклук. Алис заобиколи кирпичената стена, стигна до мястото с мечата трева и започна да се катери по скалистия склон, който водеше до ръба на каньона. Когато се изкачи по-нагоре, видя, че всички къщи горят. Пламъците се виеха като искряща река. Каньонът ставаше по-стръмен и трябваше да се хваща за клони и туфи трева.

Близо до върха чу щракане и един куршум се заби в покритата със сняг земя пред нея. Тя се хвърли настрани и се търколи надолу по склона, закри лицето си с ръце. Търкулна се на пет-шест метра, удари се в една трънка и спря. Когато понечи да се изправи, си спомни какво беше казал командирът в комуналния център. „Съмърфийлд и Глийсън са на позиция. Термични сензори“. Какво означаваше „термичен“? Топлина. Стрелецът я виждаше, защото тялото й беше топло.

Седна и започна да гребе сняг с ръце. Покри краката си със сняг, после се отпусна назад и затрупа корема и гърдите си. Накрая зарина лявата си ръка, а с дясната покри врата и лицето си, като остави само една малка дупчица за устата. Голата й кожа щипеше и гореше, но тя продължи да лежи под трънката, мъчеше се да не мърда. Когато студът проникна в тялото й, последната частица от съществото, наречено Алис, примигна, избледня и умря.

Майкъл Кориган седеше в стаята без прозорци в Изследователския център на фондация „Евъргрийн“, северно от Ню Йорк. Наблюдаваше една млада французойка, която обикаляше универсалния магазин „Прентам“ в Париж. Наблюдателните камери в магазина свеждаха всичко до черно, бяло и нюанси на сиво, но можеше да види, че е брюнетка, доста висока и изключително привлекателна. Харесваха му късата й пола, черното кожено яке и обувките — високи токчета с тънки каишки, закопчани около глезените.

Помещението за наблюдение приличаше на частен киносалон. Имаше огромен плосък видеоекран и тонколони, вградени в стената. Но имаше само едно място за сядане — кожено кресло с цвят на фъстъчено масло и вграден монитор и клавиатура на въртящата се стоманена облегалка за ръце. Всеки, който използваше помещението, можеше да задава команди на системата или да си сложи телефонните слушалки и да говори с персонала в новия компютърен център в Берлин. Когато Майкъл седна за пръв път на стола, някой трябваше да му покаже как се работи със сканиращите програми и каналите за достъп към системите за наблюдение. Сега можеше да извършва прости проследяващи операции и сам.

Младата брюнетка вървеше пред щандовете за козметика. Майкъл беше разгледал магазина преди няколко дни и се надяваше, че мишената му ще вземе ескалатора и ще се качи до щанда за дрехи на „Прентам“. Макар че беше забранено в пробните да се поставят наблюдателни камери, в дъното на коридора на общата част имаше една. Понякога французойките излизаха от пробните по бельо, за да се огледат в голямото огледало.

Присъствието на Майкъл в стаята за наблюдение беше поредното доказателство за нарастващото му влияние сред членовете на Братството. Той беше странник също като баща си Матю и по-малкия си брат Гейбриъл. В миналото на странниците се гледало като на пророци или мистици, побъркани или освободители. Те имали силата да се освобождават от телата си и да изпращат съзнателната си енергия — своята Светлина — в други светове. Когато се завръщали, имали прозрения и просветления, които променяли света.

Странниците винаги се натъквали на съпротивата на властите, но в модерните времена група мъже, наречени Братството, започнали да различават странниците и да ги избиват, преди да са се превърнали в заплаха за установения ред. Вдъхновено от идеите на Джереми Бентам, английски философ от осемнайсети, век, Братството се стремяло да установи визуален Паноптикон, невидим затвор, който да побере всички хора от индустриалния свят. Братството вярвало, че щом свикне, че го наблюдават непрекъснато, населението автоматично ще следва установените правила.