Джон Хокс - Тъмната река

— Виж това — каза Ларс. Квадратче в горния десен ъгъл на компютъра показваше образ от улична наблюдателна камера. — Виждаш ли тази сграда? Тук живее. На третия етаж.

— Благодаря, Ларс. С другото мога и сам да се оправя.

— Ако превъртиш списъка от кредитната карта, ще видиш, че е посещавала гинекологична клиника. Искаш ли да видиш противозачатъчни ли е искала, или е правила аборт?

— Благодаря, не е необходимо — отвърна Майкъл.

Малката червена светлинка изчезна от екрана и той отново остана, насаме с Кларис. С малка найлонова торбичка с гримове в ръка, младата жена прекоси магазина и се качи на ескалатора. Майкъл въведе новите параметри и превключи на нова камера. Кичур кестенява коса се спускаше по челото на Кларис и стигаше почти до очите й. Тя го отметна назад с ръка и огледа следващите стоки. Майкъл се зачуди дали си търси рокля за специален повод. С още малко помощ от Ларс можеше да се добере до имейла й.

Вратата с електронно отваряне се плъзна и влезе Кенард Наш, бивш армейски генерал и съветник по националната сигурност. В момента оглавяваше борда на директорите на Братството. Нещо в набитото му телосложение и грубите му маниери напомняше на Майкъл за футболен треньор.

Майкъл превключи на друга наблюдателна камера — довиждане, Кларис, — но генералът вече беше видял младата жена. Усмихна се като чичо, който е хванал племенника си да разглежда мъжко списание, и попита:

— Къде е това?

— Париж.

— Хубава ли е?

— Определено.

Наш се приближи към Майкъл и тонът му стана по-сериозен.

— Имам новини, които може да представляват интерес за теб. Господин Бун и хората му току-що са извършили успешна полева оценка на комуната Нова хармония в Аризона. Явно брат ти и арлекинът са посетили мястото преди няколко месеца.

— И къде са сега?

— Не знаем с точност, но се приближаваме. Анализът на имейли, открити в лаптоп, показва, че Гейбриъл вероятно се намира само на няколко мили от тук — в Ню Йорк Сити. Компютрите ни все още не могат да претърсят целия свят, но можем да се съсредоточим върху конкретното местоположение.

На това, че беше станал странник, Майкъл дължеше определени умения, които му помагаха да оцелява. Ако се отпуснеше по определен начин — спреше да мисли, а просто наблюдаваше, — можеше да забави възприятията си така, че да забележи промените, които настъпваха за частица от секундата в изражението на някой човек. Майкъл можеше да каже кога някой лъже, можеше да разкрие мислите и чувствата, които хората криеха в ежедневието си.

— Колко време ще ви отнеме да намерите брат ми? — попита той.

— Не мога да кажа. Но това е много положителна крачка. Досега ги търсихме в Канада и Мексико. Никога не би ми хрумнало, че ще идат в Ню Йорк. — Наш се изсмя. — Тази Мая е луда.

В този миг светът в ума на Майкъл забави хода си. Той можа да види колебанието в усмивката на Наш. Бърз поглед вляво. И извиване на устните в подигравателна усмивка само за частица от секундата. Може би генералът не лъжеше, но определено скриваше нещо, което го караше да изпитва превъзходство.

— Нека някой друг да довърши работата в Аризона — отвърна Майкъл. — Мисля, че Бун трябва веднага да се върне в Ню Йорк.

Наш отново се усмихна така, сякаш имаше по-силни карти на покер.

— Господин Бун ще остане още един ден, за да анализира допълнителна информация. По време на претърсването на комуната отрядът му е открил писмо. — Генерал Наш млъкна и остави думите си да увиснат във въздуха.

Майкъл го погледна право в очите.

— И защо е важно това?

— Писмото е от баща ти. Той се крие от нас от доста време, но излиза, че все още е жив.

— Какво?! Сигурен ли си? — Майкъл скочи от стола. Дали Наш му казваше истината, или за пореден път изпитваше верността му? Той се втренчи в лицето на генерала и проследи движението на очите му. Наш усещаше превъзходство и гордост, сякаш се радваше, че може да прояви властта си.

— И къде е? Как можем да го открием?

— В момента не мога да ти кажа. Не знаем кога е било написано писмото. Бун не е открил плик е пощенска марка или обратен адрес.

— А какво пише в писмото?

— Баща ти е вдъхновил създаването на Нова хармония. Искал е да окуражи приятелите си и да ги предупреди за Братството. — Наш наблюдаваше как Майкъл крачи из стаята. — Новината май не те зарадва особено.

— След като хората ти изгориха къщата ни, с Гейб все си фантазирахме. Убеждавахме се един друг, че баща ни е оцелял и ни търси, докато обикаляхме из страната. Когато пораснах, осъзнах, че баща ми изобщо няма да ми помогне. Можех да разчитам само на себе си.