Джон Хокс - Тъмната река

— И си решил, че е мъртъв?

— Където и да беше отишъл баща ми, никога повече нямаше да се върне. Така че все едно беше мъртъв.

— Кой знае? Може и да организираме една семейна среща.

На Майкъл му се искаше да притисне Наш до стената и да избие усмивката от лицето му. Но вместо това се извърна и се овладя. Все още беше затворник, но имаше как да го заобиколи. Трябваше да се утвърди и да насочи Братството в определена посока.

— Убили сте всички в Нова хармония, нали?

Наш явно се ядоса, че Майкъл говори толкова директно.

— Отрядът на Бун е постигнал целите си.

— Полицията знае ли? Превърнало ли се е в новина?

— Защо си се загрижил за това?

— Казвам ти как да откриеш Гейбриъл. Ако медиите не са разбрали, нека Бун да се погрижи да узнаят.

Наш кимна.

— Това определено е част от плана.

— Знам, че брат ми е ходил в Нова хармония и се е срещал с хората, които живеят там. Случката наистина ще го засегне. Все ще реагира някак си и ще направи нещо импулсивно. Трябва да сме готови.

Гейбриъл и приятелите му живееха в Ню Йорк Сити. Един свещеник от църквата на Вики, Оскар Ернандес, беше уредил да се настанят в едно празно таванско помещение в Чайнатаун. В бакалията на партера приемаха спортни облози и магазинът имаше пет телефонни линии, всичките регистрирани на различни имена, плюс факс, скенер и високоскоростна интернет връзка. Срещу скромно заплащане бакалинът им позволяваше да използват електрониката, за да потвърдят новите си самоличности. Чайнатаун беше подходящо място за подобни сделки, тъй като всички продавачи предпочитаха пари в брой, а не кредитни и дебитни карти, които се следяха от Голямата машина.

Останалата част от сградата беше заета от различни производства, които използваха нелегални имигранти за работници. На първия етаж имаше шивачница, а мъжът на втория етаж произвеждаше пиратски дивидита. Непознати влизаха и излизаха от сградата през деня, но през нощта нямаше никой.

Таванското помещение на четвъртия етаж бе дълго и тясно, с полиран дървен под и прозорци в двата края. Някога беше използвано като работилница за дамски чанти менте и една от шевните машини все още стоеше, завинтена за пода, близо до банята. Няколко дни след пристигането им Вики провеси бояджийски покривала върху щендери за дрехи и така отдели мъжка спалня за Гейбриъл и Холис и женска — за себе си и Мая.

По време на нападението на изследователския център на фондация „Евъргрийн“ Мая беше ранена и възстановяването й беше поредица от малки победи. Гейбриъл още помнеше първата вечер, в която тя успя да седне на стол и да си изяде вечерята, и първата сутрин, в която си взе душ без помощта на Вики. Два месеца след пристигането им Мая вече можеше да излиза от сградата заедно с тях и да куцука по Моско Стрийт към сладкарница „Хонконг“. Спираше пред уличната сергия — още не стъпваше стабилно, но беше твърдо решена да се справя сама, — и чакаше една възрастна китайка да й приготви нещо, подобно на палачинки, върху черна желязна тепсия.

Парите не бяха проблем — вече бяха получили две пратки стодоларови банкноти от Липата, арлекин, който живееше в Париж. Като следваха напътствията на Мая, си създадоха фалшиви самоличности, които включваха актове за раждане, паспорти, шофьорски книжки и кредитни карти. Холис и Вики намериха резервен апартамент в Бруклин и наеха пощенски кутии. Когато всеки от групата се сдобиеше с всички необходими документи за две фалшиви самоличности, щяха да напуснат Ню Йорк и да се настанят на сигурно място в Канада или Европа.

Понякога Холис се смееше и наричаше групата им „четиримата бегълци“ и Гейбриъл имаше чувството, че са се сприятелили. От време на време четиримата обитатели на тавана приготвяха, всеки поотделно, по едно блюдо за вечеря, после сядаха на масата и играеха карти, като се шегуваха кой ще мие чиниите. Дори и Мая се усмихваше понякога и беше станала част от групата. Гейбриъл се отпускаше в такива моменти: забравяше, че е странник и че Мая е арлекин — и че обикновеният му живот си е отишъл завинаги.

В сряда вечерта всичко се промени. Групата беше прекарала два часа в един джаз клуб в Уест Вилидж. Докато се прибираха пеша към Чайнатаун, видяха камион, който разкарваше вестници: двама младежи сваляха пакетите на тротоара. Гейбриъл погледна заглавията и замръзна.

„ТЕ УБИХА ДЕЦАТА СИ!

67 умират в култово самоубийство в Аризона“

Статията на първа страница беше за Нова хармония, където Гейбриъл беше ходил само преди няколко месеца, за да посети пътевиждащата София Бригс.