Джон Хокс - Тъмната река

Няколко минути след идването на Мартин, Антонио Гарденас издумка на вратата и влезе, без да чака да му отворят. Беше наперен и атлетичен, бивш строителен предприемач от Хюстън. Когато първата група се преместила в каньона, тъкмо той издигнал върху високото скалисто плато трите ветрени кули, които осигуряваха електричеството на комуната. Всички в Нова хармония харесваха Антонио; някои от момчетата дори носеха коланите си с инструменти ниско под кръста, също като него.

Двамата мъже се усмихнаха на Алис и я попитаха как вървят уроците по чело. Всички заедно седнаха на дъбовата маса — като повечето от останалите мебели в къщата и тя беше направена в Мексико — и възрастните започнаха да говорят по работа. Нова хармония вече беше спестила достатъчно пари, за да си купи съвременна акумулаторна система, в която да складира електрическа енергия. В момента системата позволяваше на всяко семейство да има готварска печка, хладилник и две печки за отопление. Повече акумулатори означаваше повече домакински уреди, но може би идеята не беше добра.

— Мисля, че е по-ефикасно да запазим пералните горе в комуналния център — каза Мартин. — И според мен нямаме нужда от машини за еспресо и микровълнови печки.

— Не съм съгласна — каза Джоун. — Микровълновите всъщност харчат по-малко ток.

Антонио кимна.

— А и с удоволствие бих изпил едно капучино сутрин.

Докато си вдигаше чинията, Алис погледна часовника над мивката. Беше късно сряда вечер в Аризона, което означаваше вторник сутрин в Австралия. Имаше десетина минути, за да се приготви за урока си по музика. Възрастните не й обърнаха никакво внимание, когато бързо си облече дългото зимно палто, взе си челото и излезе.

Продължаваше да вали. Гумените подметки на кубинките й скърцаха, докато вървеше към градинската порта. Двуметрова кирпичена стена ограждаше къщата и зеленчуковата градина — през лятото пречеше на елените да влизат. Миналата година Антонио беше сложил огромна порта с издялкани по нея сцени от Райската градина. Ако се приближеше достатъчно до тъмното дърво, Алис можеше да види Адам и Ева, цъфнало дърво и змия.

Бутна портата и мина под арката. Пътеката нагоре по каньона към комуналния център беше покрита със сняг, но това не я плашеше. Керосиновият фенер, който носеше, се полюшваше. Снежинките продължаваха да се сипят. Сняг покриваше боровете и махагоновата планина, превръщаше купа дърва за огрев в спяща мечка.

Комуналният център се състоеше от четири големи сгради с квадратен двор по средата. Едната беше гимназията за големите ученици, осем стаи, предназначени за обучение онлайн. Рутер в склада беше свързан с кабел, който водеше до сателитна чиния върху скалистото плато горе. В Нова хармония нямаше телефонни линии, мобилните телефони нямаха обхват в каньона. Хората използваха или интернет, или сателитния телефон в комуналния център.

Алис включи компютъра, извади челото от калъфа и сложи един стол с права облегалка пред уебкамерата. Свърза се с интернет и миг по-късно учителката й по чело се появи на големия екран на монитора. Госпожа Харуик беше възрастна жена, свирила някога в Операта в Сидни.

— Упражнява ли се, Алис?

— Да, мадам.

— Да започнем с „Грийнслийвс“ 1 1 Стара английска песен — Б.пр. днес.

Алис изтегли лъка назад и тялото й погълна дълбоката вибрация от първия тон. Свиренето на чело я караше да се чувства по-голяма, по-значима, и това усещане не я напускаше още няколко часа, след като престанеше да свири.

— Много добре — каза госпожа Харуик. — Дай да чуя още веднъж втората част. Този път се съсредоточи на стакатото в…

Мониторният екран угасна. В първия миг Алис си помисли, че нещо е станало с генератора. Но лампите светеха и тя чуваше тихото бръмчене на вентилатора на компютъра.

Докато проверяваше кабелите, вратата изскърца и влезе Брайън Бейтс. Беше на петнайсет години, с тъмнокафяви очи и руса коса до раменете. Хелън и Мелиса го мислеха за готин, но Алис изобщо не обичаше да говори за такива неща. Двамата с Брайън се сприятелиха покрай музиката — той свиреше на тромпет и работеше с учители в Лондон и Ню Орлиънс.

— Здрасти, Челисима. Не знаех, че се упражняваш тази вечер.

— Трябваше да имам урок, но компютърът изключи.

— Пипа ли нещо?

— Разбира се, че не. Влязох в интернет и се свързах с госпожа Харуик. Всичко беше наред допреди секунди.

— Не се тревожи. Ще го оправя. Имам урок след четирийсет минути с нов учител от Лондон. Свири за Джаз Трайб.