Джон Хокс - Тъмната река

Трите приятелки се втурнаха надолу, смееха се и се гонеха. Вечерният въздух беше студен и миришеше на бор и мокра земя, долавяше се и мирисът на огън от дърва долу при оранжерията. Докато минаваха през една просека, снежинките за миг се завихриха в кръг — сякаш семейство призраци се беше спуснало да си играе сред дърветата.

В далечината се чу механичен шум, ставаше по-силен и момичетата спряха. След секунди един хеликоптер с обозначителни знаци на лесничейството на Аризона закръжи над главите им и после се насочи нагоре към каньона. Виждали бяха такива хеликоптери, но само през лятото. Странно беше да се появи през февруари.

— Търсят някого — каза Мелиса. — Сигурно някой турист е тръгнал да търси индиански останки и се е загубил.

— А вече се стъмва — обади се Алис. Ужасно беше да замръкнеш сам в такова време, помисли си — уморен и уплашен да си пробиваш път през снега.

Хелън се наведе и тупна Алис по рамото.

— Ти гониш!

И побягнаха пак.

На хеликоптера бяха монтирани уреди за нощно виждане и термичен сензор. Уредът за нощно виждане улавяше видимата светлина, както и малка част от инфрачервения спектър, а термичният сензор засичаше топлината, излъчвана от различни обекти. Двете устройства изпращаха данните си на компютър, който преобразяваше всичко в една картина.

На 30 километра от Нова хармония Нейтан Бун седеше в един камион за доставка на хляб, преустроен в наблюдателно превозно средство. Пиеше кафе — без захар, без сметана — и наблюдаваше черно-бялата картина от Нова хармония, която се появяваше на монитора.

Шефът на сигурността на Братството беше спретнато облечен, с къса сива коса и очила с метални рамки. Имаше нещо сурово, почти съдническо в поведението му. Полицаите и граничарите казваха: „Да, сър“, когато го срещнеха за пръв път, а цивилните обикновено свеждаха поглед, щом им зададеше въпрос.

Бун беше използвал уреди за нощно виждане в армията, но новата двойно комбинирана камера отбелязваше значителен напредък. Сега можеше да вижда мишените едновременно вън и вътре: една крачеше под дърветата, а друга миеше чинии в кухнята. Още по-полезно беше, че компютърът можеше да оценява всеки източник на светлина и да предполага с голяма точност дали предметът е човешко същество, или нагорещен тиган. Бун виждаше в новата камера доказателство, че науката и технологията — всъщност самото бъдеще — са на негова страна.

Джордж Козет, другият човек, който седеше в камиона, беше спец по наблюдението, долетял специално от Женева. Блед млад мъж с прекалено много хранителни алергии. По време на осемте дни наблюдение от време на време беше използвал връзката с интернет, за да наддава за пластмасови фигурки на комиксови герои.

— Дай ми бройка — нареди Бун, докато гледаше живото предаване от хеликоптера.

Съсредоточен в монитора, Козет започна да набира команди.

— Всички източници на топлина или само хората?

— Само хората.

Цък. Цък. Пръсти се движеха по клавиатурата. След няколко секунди шейсетте и осем души, които живееха в Нова хармония, се показаха на екрана.

— Колко точно е това?

— Деветдесет и осем или деветдесет и девет процента. Може да сме пропуснали един-двама, ако се намират на ръба на сканираната зона.

Бун свали очилата си, избърса ги с малка фланелена кърпичка и погледна видеото още веднъж. Години наред странници и техните пътевиждащи учители бяха проповядвали за така наречената Светлина, която съществувала у всеки човек. Но истинската светлина — не духовната — се беше превърнала в нов метод за откриване. Невъзможно беше да се скриеш, дори и в мрака.

Алис влезе в кухнята. Снежинките бяха полепнали по косата й, но се стопиха още преди да си свали якето. Фамилната им къща беше построена в югозападен стил, с плосък покрив, малки прозорци и малко украшения отвън. Като всички останали къщи в каньона и тя беше от слама — стените бяха издигнати с бали, прободени с метални пръти и после покрити с непромокаема мазилка. На първия етаж имаше голямо помещение с кухня и всекидневна и стълби, които водеха към място за спане горе. По-нататък по коридора се намираха стаята на Алис, домашният кабинет и банята. Заради дебелите стени около всеки прозорец имаше ниша; тази в кухнята беше заета от кошница, пълна със зреещи авокадо и няколко стари кости, открити в пустинята.

На електрическата печка вреше тенджера и кухненските прозорци се бяха замъглили. В студена вечер като тази Алис се чувстваше така, сякаш живее в капсула, спусната на дъното на тропическа лагуна. Ако избършеше влагата от прозореца, вероятно щеше да види риби да се стрелкат покрай белия корал.