Джон Хокс - Тъмната река

Както обикновено майка й беше оставила кухнята с краката нагоре — мръсни паници и лъжици, стъбълца от босилек, а и бурканът с брашното бе отворен, готов за мишките. Черната плитка на Алис се полюшваше, докато тя се движеше из къщата, прибираше храната и бършеше трохите. Изми паниците и лъжиците и ги нареди на чиста хавлиена кърпа, все едно са скалпели на операционна маса. Докато прибираше брашното, майка й слезе от мястото за спане с цял наръч медицински списания.

Доктор Джоун Чен бе дребна, с къса черна коса. Беше лекарка и се беше преместила да живее в Нова хармония, след като съпругът й беше загинал в автомобилна катастрофа. Преди вечеря Джоун винаги сваляше джинсите и памучната фланела и си обличаше дълга пола и копринена блуза.

— Благодаря ти, скъпа. Но нямаше нужда да разтребваш, аз щях да го направя… — Джоун седна на извития стол до камината и сложи списанията върху коленете си.

— Кой ще идва на вечеря? — попита Алис. Хората от Нова хармония непрекъснато си ходеха на гости.

— Мартин и Антонио. Бюджетната комисия трябва да вземе решение за нещо.

— Взе ли хляб от фурната?

— Разбира се — отвърна Джоун. После размаха дясната си ръка, сякаш се мъчеше да се сети. — Май взех, поне така мисля.

Алис отвори шкафа и откри хляб, който беше поне от три дни. Включи фурната, наряза хляба, натърка го с пресен чесън и го напръска със зехтин. Когато хлябът се зачерви в тавата, сложи масата и реши мълчаливо да мине покрай майка си в знак на протест заради всичката работа, която беше свършила. Но когато се приближи до стола, Джоун се пресегна и я погали по ръката.

— Благодаря ти, скъпа. Щастлива съм, че имам такава прекрасна дъщеря.

Разузнавачите бяха заели позиция по периметъра на Нова хармония, а останалите наемници току-що бяха напуснали мотела в Сан Лукас. Бун изпрати съобщение до Кенард Наш, настоящия шеф на Братството, и след няколко минути получи следния отговор: „Предварително обсъжданата акция е потвърдена“.

Бун се обади на шофьора, който возеше първия екип:

— Насочете се към точка делта. Служителите да не взимат СТС хапчетата.

Всеки наемник имаше пластмасова кутийка с две хапчета срещу травматичен стрес. Подчинените на Бун ги бяха кръстили „антистресанти“ и гълтането им преди акция се наричаше „антистресиране“. Лекарственото средство временно имунизираше всеки, който извършваше насилие, от силни чувства на вина или угризение.

Първоначалната разработка на СТС хапчета бе направена в Харвардския университет: невролозите открили, че когато на жертви на произшествие се даде кардиологичното лекарство пропранолол, се намалява степента на психологическа травма. Учени, работещи за изследователска група на Братството, фондация „Евъргрийн“, се възползвали на практика от резултата на това откритие. Получили субсидия от Министерството на отбраната на САЩ да изследват въздействието на лекарството върху войници в битка. СТС задържаше хормоналната реакция на мозъка при шок, отвращение и страх и така намаляваше създаването на травматични спомени.

Нейтан Бун никога не беше взимал СТС хапче или някакво друго антистрес лекарство. Ако вярваш в това, което правиш, ако знаеш, че си прав, такова нещо като вина не съществува.

Алис остана в стаята си, докато останалите членове на бюджетната комисия не дойдоха за вечеря. Мартин Гринуолд пристигна пръв, тихо почука на кухненската врата и изчака Джоун да му отвори. Някога бил преуспял бизнесмен от Хюстън, но колата му се развалила на магистралата един следобед и един мъж, Матю Кориган, спрял да му помогне. Матю се оказал странник, духовен учител, който притежавал силата да напуска тялото си и да пътува в други светове. Няколко седмици разговарял със семейство Гринуолд и приятелите им, после ги събрал всичките за последно и си тръгнал. Нова хармония беше отражение на идеите на странника — опит да се създаде нов начин на живот, отделно от Голямата машина.

Алис беше чула за странниците от другите деца, но не знаеше точно как става всичко. Знаеше, че има шест различни реалности, наречени светове. Тази реалност — с топлия хляб и мръсните чинии — беше Четвъртият свят. Третият свят представляваше гора с приятелски настроени животни и това звучеше супер. Но имаше и Свят на гладните призраци и още едно място, където хората непрекъснато се биеха.

Синът на Матю, Гейбриъл, беше двайсетинагодишен, също странник. През октомври беше пренощувал в Нова хармония заедно с арлекина, който го пазеше — Мая. Вече беше началото на февруари, но възрастните продължаваха да говорят за Гейбриъл, а децата да спорят за арлекина. Рики Кътлър казваше, че Мая вероятно е убила десетки хора и че знаела нещо, което било вариант на Нокътя на тигъра: един удар право в сърцето и умираш. Алис реши, че вариантът на Нокътя на тигъра е поредната фантасмагория, измислена в интернет. Мая беше много земно момиче, млада жена всъщност, с гъста черна коса и прозрачни сини очи. Носеше меча си в тубус на рамото.