Джон Хокс - Тъмната река

— Дъбовата врата беше затворена и Бун се поколеба за секунда. Чуваше как румънците дишат и се чешат. Вероятно се чудеха защо е спрял. Бун приглади мократа си коса, изправи се и ги въведе в салона.

Генерал Наш, Майкъл и госпожа Брюстър седяха в единия край на дълга маса. Бяха приключили с доматената супа и Наш държеше плато със сандвичи.

— Какво правиш тук? — попита Наш.

— Получих разпореждания от борда.

— Какви разпореждания? Аз съм председател на борда и не знам нищо.

Госпожа Брюстър взе платото от ръцете му, постави го по средата на масата и каза:

— Свиках втора телеконференция, Кенард.

Наш изглеждаше изненадан.

— Кога?

— Рано тази сутрин, докато ти още спеше. Братството е разочаровано от отказа ти да подадеш оставка.

— И защо трябва да подавам оставка? Случилото се вчера в Берлин няма нищо общо с мен. Виновни са германците или пък Бун — той е шеф на охраната.

— Ти си начело на организацията, а отказваш да поемеш отговорност — отвърна Майкъл. — Не забравяй и нападението преди няколко месеца, когато изгубихме квантовия компютър.

— Какво искаш да кажеш с това „изгубихме“? Ти не си член на борда.

— Вече е — отвърна госпожа Брюстър.

Генерал Наш погледна Бун.

— Не забравяй кой те нае, Бун. Аз съм начело на организацията и ти си над прякото ми разпореждане. Искам да отведеш тези двамата в мазето и да ги заключиш. Ще свикам среща на Братството колкото се може по-скоро.

— Не ме слушаш, Кенард. — Госпожа Брюстър говореше като учителка, която вече е изгубила търпение да обяснява на упорит ученик. — Бордът се събра тази сутрин и гласува. Единодушно. От днес вече не си изпълнителен директор. Няма какво да обсъждаме. Оттегли се с почести и ще получиш заплата и вероятно служба някъде.

— Даваш ли си сметка с кого разговаряш? — попита Наш. — Мога да се обадя на президента на Съединените щати. На президента и на трима министър-председатели.

— Точно това не искаме да става — отвърна госпожа Брюстър. — Това е вътрешна работа. Не е нещо, което трябва да се обсъжда с различните ни съюзници.

Ако Наш беше останал седнал, Бун можеше и да го остави да продължи с приказките. Вместо това генералът блъсна стола си назад, сякаш наистина се канеше да хукне към библиотеката и да се обади, в Белия дом. Майкъл погледна Бун. Време беше да изпълни заповедите.

Бун кимна на наемниците и те сграбчиха Наш за ръцете и ги приковаха на масата.

— Да не сте се побъркали? Пуснете ме!

— Искам да е ясно едно — каза госпожа Брюстър. — Винаги съм те смятала за приятел, Кенард. Но не забравяй, че всички ние се стремим към по-висша цел.

Бун застана зад стола на Наш, отвори пластмасовата кутийка и извади спринцовката. Токсинът се намираше в стъклен контейнер с размерите на флакон с хапчета. Той проби запушалката с иглата и напълни спринцовката с прозрачната течност. Кенард Наш погледна през рамо и видя какво ще се случи. Започна да псува и се задърпа. Сребърни прибори и чинии се посипаха на земята, една се строши.

— Успокой се — каза Бун. — Имай поне малко достойнство. — Заби иглата във врата на Наш, точно над гръбнака, и инжектира токсина. Наш припадна. Главата му се удари в масата и от устата му потече лига.

Бун погледна новия си шеф и каза:

— Става само за секунди. Мъртъв е.

— Внезапен сърдечен удар — каза госпожа Брюстър.

— Колко тъжно. Генерал Наш служеше вярно на страната си. Ще липсва на приятелите си.

Двамата румънци продължаваха да държат ръцете на Наш, сякаш току-виж се съживил и скочил през прозореца.

— Вървете в лодката и чакайте — нареди им Бун. — Приключих с вас.

— Да, сър. — Ейбъл оправи черната си вратовръзка, кимна и двамата с Бейкър излязоха.

— Кога ще извикаш полиция? — попита Майкъл.

— След пет-десет минути.

— Колко време ще им трябва, за да дойдат до острова?

— Поне два часа. Дотогава няма да остане и следа от токсина.

— Просни го на пода и му разкопчай ризата — нареди Майкъл. — Нека изглежда така, сякаш сме се опитвали да го спасим.

— Да, сър.

— Бих пийнала глътка уиски — каза госпожа Брюстър и двамата с Майкъл тръгнаха към страничната врата, която водеше към библиотеката.

— О, господин Бун. Още нещо…

— Да, мадам?

— Нуждаем се от по-високо ниво на експедитивност във всичките си начинания. Генерал Наш не го разбираше. Надявам се, че вие сте наясно.

— Разбирам — отвърна Бун и после остана сам с мъртвеца. Дръпна стола, бутна тялото и то тупна на пода. Коленичи и разкъса синята риза на генерала. Едно седефено копче изхвърча във въздуха.