Джон Хокс - Тъмната река

Лъхна ги студен въздух — влизаха в стерилна среда. Холис бързо отиде до едно работно място с компютър, клавиатура и монитор, свали златната верижка, на която беше закачена флашката, и я пъхна в един USB порт.

Съобщение на четири езика премина през монитора: „ЗАСЕЧЕН НЕПОЗНАТ ВИРУС. РИСК — ВИСОК“. Екранът за миг остана празен, после се появи червен квадрат, в който имаше деветдесет малки квадратчета. Само една от кутийките беше яркочервена на цвят и примигваше — все едно една-единствена ракова клетка се беше появила в здраво тяло.

Блажената майка се обърна към Линдеман.

— Колко души охрана има в сградата?

— Моля ви не…

Тя го прекъсна.

— Отговори на въпроса ми.

— Един отпред на бюрото и двама на горния етаж. Тези, които не са на смяна, живеят в апартамент от другата страна на улицата. Ще пристигнат всеки момент.

— Значи трябва да се подготвя да ги посрещна. — Извърна се към Холис. — Кажи ми, когато станем готови.

И изведе Линдеман през вратата, а Холис остана на компютъра. Втора червена клетка започна да мига и Холис се зачуди каква ли битка се води в компютъра. Докато чакаше, си мислеше за Вики. Какво щеше да каже, ако стоеше до него в този момент? Смъртта на пазача и на компютърния спец щяха дълбоко да я разстроят. Каквото семето, такава и фиданката. Все това повтаряше. Всичко, сторено с омраза, можеше да избуи и да скрие Светлината.

Погледна пак монитора. Двете червени квадратчета искряха. Вирусът започна да се удвоява на всеки десет секунди. Всички останали светлини по терминала започнаха да мигат и някъде в кулата се включи аларма. За по-малко от минута вирусът беше завладял машината. Мониторът стана яркочервен, а после абсолютно черен.

Холис излезе тичешком от кулата. Линдеман лежеше по корем на пода. Блажената майка стоеше на три метра от него, насочила автомата към входа.

— Готово. Да вървим!

Тя се обърна към Линдеман със същия студен поглед в очите.

— Не си губи времето да го убиваш — рече Холис. — Да се махаме от тук.

— Както искаш — отвърна Блажената майка, сякаш беше пощадила някое насекомо. — Може да каже на Табулата, че вече не се крия на остров.

Върнаха се в мазето. Докато заобикаляха оборудването, някой — някои? — откри стрелба. Холис и Блажената майка се хвърлиха на пода зад един авариен генератор. Куршуми от различни ъгли се забиваха в тръбите на парното над главите им.

Стрелбата престана. Холис чу щраканията на пълнители. Някой извика нещо и всички лампи в мазето угаснаха.

Холис и Блажената майка лежаха един до друг на бетона. Мъждива светлина идваше от светещите червени бутони на генератора. Блажената майка се размърда, седна и сграбчи сака с оборудването.

— Стълбите са на трийсетина метра — прошепна Холис. — Да се пробваме.

— Загасиха лампите — отвърна Блажената майка. — Което означава, че вероятно имат очила за нощно виждане. Ние не виждаме, но те виждат.

— Какво да правим? — попита Холис. — Да се бием, така ли?

— Изстуди ме — каза арлекинът и му подаде фенера и малък метален флакон. Трябваха му няколко секунди, за да осъзнае, че това е течният азот, който носеха за обезвреждане на детекторите за движение.

— Искаш да те напръскам с това?!

— Не по кожата. Напръскай ми дрехите и косата. Толкова е студен, че няма да се виждам.

Холис включи фенера и го стисна така, че светлината да прозира през пръстите му. Блажената майка легна по корем и Холис напръска с азот панталоните, обувките и якето й. Тя се обърна по гръб и той се помъчи да не пръска по ръцете и очите й. Флаконът изгъргори и свърши.

Блажената майка седна; устните й трепереха. Холис докосна рамото й и усети парещ студ.

— Автомата ли ще вземеш? — попита я той.

— Не. Огънят ще разкрие местоположението ми. Ще взема меча.

— Но как ще ги откриеш?

— Дай ми пет секунди и после открий стрелба вдясно.

Тръгна наляво и изчезна в сенките. Холис се надигна и натисна спусъка. Наемниците отвърнаха на огъня — от три точки вляво. След секунда се чу вик и после отново стрелба.

Холис пусна автомата — беше изпразнил пълнителя, — извади пистолета и зареди куршум в цевта. Чу как щрака пълнител й се спусна към звука. Светлина идваше от отворения асансьор в дъното на помещението и той стреля към тъмната фигура, която стоеше до някаква машина.

Нов огън. И после тишина. Холис светна и видя един убит на три крачки от себе си. Предпазливо тръгна през мазето и видя още един труп близо до климатика. Дясната ръка на наемника беше отсечена.