Джон Хокс - Тъмната река

— Като гледам, май нямате време да ходите на училище — рече Холис.

— А, ходим. Понякога. Момичетата са там, а и обичам да играя футбол.

След няколко минути четиримата излязоха от сградата. Крьоте носеше найлонова раница, в която държеше екипировката си за спускане под земята. Приличаше на рошав бойскаут и непрекъснато се стрелкаше пред братовчед си.

Спуснаха се по широката улица покрай Тиргартен и стигнаха до Мемориала на избитите евреи. Паметникът на Холокоста представляваше огромна вълнообразна скара, покрита с бетонни плочи с различна височина. Холис си помисли, че приличат на хиляди сиви ковчези. Тристан обясни, че били покрити със специално вещество против графити, било предоставено от клон на компанията, която произвеждала „Циклон-Б“, използван в газовите камери.

— За война произвеждат отровен газ. В мирно време се борят с графоманите. — Тристан сви рамене. — Всичко това е част от Голямата машина.

От другата страна на улицата имаше магазини за сувенири и кафе. Крьоте притича покрай един „Дънкин Донътс“ и изчезна зад ъгъла. Когато стигнаха при него, той вече отключваше катинара на един метален капак в бетона.

— Откъде имаш ключове? — попита Блажената майка.

— Миналата година срязахме общинския катинар и го сменихме с наш.

Крьоте отвори раницата и извади три фенера. За себе си използваше фенер за чело с ярка крушка.

Отвориха капака и се спуснаха по металната стълба. Холис се държеше за пречките с една ръка, а с другата притискаше торбата с инструменти към гърдите си. Стигнаха до авариен тунел, пълен с комуникационни кабели, и Крьоте отключи друг катинар на метална врата без никакъв надпис.

— Защо никой не е забелязал, че сте подменили катинарите? — попита Холис.

— Никой от властите не иска да влиза тук — само изследователи като нас. Тук е тъмно и опасно. Това е altes Deutschland. Старата Германия.

Един по един минаха през вратата и влязоха в един коридор с бетонен под. Сега се намираха точно под Мемориала, в бункера, използван от Йозеф Гьобелс и хората му по време на бомбардировките. Холис очакваше нещо малко по-впечатляващо — покрити с прах кабинетни мебели и нацисткото знаме, окачено на стената. Вместо това видя дебели бетонни стени, боядисани със сивкавобяла боя, и думите Rauchen Verboten. Пушенето забранено.

— Боята е флуоресцентна. След толкова години още се вижда.

Крьоте бавно тръгна по коридора и прошепна:

— Светлината.

Тристан каза на Холис и Блажената майка да изгасят фенерчетата. В тъмното видяха, че движенията на Крьоте създават на стената яркозелена линия — светеше три-четири секунди и после избледняваше.

Светнаха отново фенерчетата и последваха Крьоте. В едно от помещенията имаше стар креват, дюшек нямаше. Друго помещение приличаше на малка клиника с бяла маса за прегледи и празен стъклен шкаф.

— Руснаците изнасилвали жените в Берлин и плячкосвали всичко — каза Тристан. — Не са влезли само на едно място в този бункер. Може да ги е мързяло или пък да им се е видяло прекалено страшно.

— За какво говориш? — попита Блажената майка.

— Хиляди германци се самоубили, когато дошли руснаците. И къде мислите, че го направили? В тоалетната. Това било едно от малкото места, където можело да останеш сам.

Крьоте стоеше до отворена врата, над която пишеше Waschraum. Стрелките сочеха в две посоки към две табелки: Männer и Frauen.

— Костите още си седят в кабинките — заяви Тристан. — Можете да ги видите, ако не ви е страх.

Блажената майка поклати глава.

— Загуба на време.

Но Холис се почувства длъжен да последва момчето по трите стъпала нагоре и да влезе в дамската тоалетна. Двата лъча светлина осветиха редица дървени тоалетни кабинки. Вратите им бяха затворени и Холис имаше усещането, че крият останките на повече от едно самоубийство. Крьоте пристъпи напред и посочи. В дъното на помещението една от дървените врати беше открехната. Мумифицирана ръка, досущ като закривен черен нокът, се подаваше през пролуката. Холис се почувства така, сякаш са го довели в земята на мъртвите. Потръпна и побърза да излезе.

— Видя ли ръката? — попита Тристан.

— Да, видях я.

— Цял Берлин е построен върху такива неща. Построен върху смърт.

— Изобщо не ме интересува — отсече Блажената майка. — Да вървим!

В края на коридора имаше още един метален люк, незаключен.

— Сега влизаме в старата канализационна система — каза Тристан. — Понеже районът е бил близо до стената, и Източна, и Западна Германия не са я пипали.