Джон Хокс - Тъмната река

— Изобщо не ми пука за арлекините. Искам само да накарам Табулата да страда за това, което направи с Вики.

— Както желаете, господин Уилсън. Но ви предупреждавам от личен опит: някои жажди никога не могат да се утолят.

Влакът спря на Гар дьо Норд в десет сутринта. Взеха такси до североизточното предградие Клиши су Боа. В района имаше предимно общински жилища — огромни сиви сгради с видеотеки и месарници на партерните етажи. Навсякъде имаше изгорени шасита от коли и единствените ярки цветове бяха на чаршафите и бебешките дрешки, накачени да съхнат по просторите. Минаваха покрай жени в чадри и намръщени младежи със суичъри с вдигнати качулки. Шофьорът беше заключил вратите.

Слязоха на една автобусна спирка и Блажената майка поведе Холис към една арабска книжарница. Собственикът прие плика с пари, без да пророни нито дума, и й подаде ключ. Тя поведе Холис през задната врата на книжарницата и отключи една метална гаражна врата. В гаража имаше последен модел „Мерцедес-Бенц“. За всичко се бяха погрижили. Резервоарът беше пълен с гориво, в поставките имаше бутилки с минерална, вода, ключът беше на таблото.

— Ами регистрацията на колата?

— Собственост е на куха корпорация със седалище в Цюрих.

— Оръжия?

— Трябва да са в багажника.

Блажената майка отвори багажника и извади колет, в който беше арлекинският й меч и черна брезентова чанта. Сложи лаптопа в чантата и Холис видя, че вътре има секачи, шперцове и флакон с течен азот за обезвреждане на инфрачервени детектори на движение. В багажника имаше и две алуминиеви куфарчета. В едното имаше белгийски автомат, а в другото два деветмилиметрови автоматични пистолета.

— Как се сдобихте с всичко това?

— Оръжия се намират лесно. Все едно си на пазар. Знаеш какво търсиш и се спазаряваш за цената.

Блажената майка отиде до тоалетната и се върна облечена с черни вълнени панталони и пуловер. Отвори чантата с инструментите и извади електрическа отвертка.

— Ще блокирам черната кутия на колата. Прикачена е към въздушната възглавница.

— Защо? В нея не се ли събира информация при катастрофи?

— Това е първоначалното й предназначение. — Арлекинът отвори вратата откъм страната на шофьора, легна на седалката и започна да развива пластмасовия капак под волана. — Първоначално устройствата за запис на данни били само за инциденти, после обаче компаниите за коли под наем започнали да следят с тяхна помощ шофьорите, които превишавали скоростта. В днешно време всички нови превозни средства имат прикачена към джипиеса черна кутия. Тоест не само знаят местоположението на колата ти, но могат да кажат дали даваш газ, дали използваш спирачки и дали си си сложил колана.

— Как им се е разминало?

Блажената майка откачи капака и отдолу се показа въздушната възглавница.

— Ако правото на лична свобода имаше надгробен камък, на него щеше да е изсечен надписът: „Не се тревожете. Това беше за ваше добро“.

Влязоха в Белгия и Холис прикачи сателитен телефон към компютъра и се свърза с Джагър в Лондон. Джагър беше получил ново съобщение от свободните бегачи в Берлин. Щом Холис и Блажената майка стигнеха там, трябваше да се срещнат с тях в жилищна сграда на Аугустщрасе.

— Имена? — попита Блажената майка.

— Дваада са. Единият се казва Тристан, а другият — Крьоте.

Блажената майка се усмихна.

— Крьоте означава „жаба“.

— Сигурно е прякор. Какво толкова? И вие се казвате Блажената майка.

— Не съм го избрала аз. Израснах в семейство с шест деца. Чичо ми беше арлекин и семейството избра мен да продължа традицията. Братята и сестрите ми станаха граждани с работа и семейства, аз се научих как да убивам хора.

— Изпитвате ли гняв за това?

— Понякога говорите като психолог, господин Уилсън. Това американска черта ли е? Ако бях на ваше място, не бих си губила времето да се тревожа за детството. Живеем в настоящето и се препъваме към бъдещето.

Когато влязоха в Германия, зад волана седна Холис. Учуди се, че по аутобана няма ограничение на скоростта. Мерцедесът се движеше със 160 километра в час, но другите коли профучаваха покрай тях. След шест часа каране се появиха табели за Дортмунд, Билфелд, Магдебург и накрая — Берлин. Холис отби по изход седем към Кайзердам и след няколко минути вече бяха на Софи Шарлотен Щрасе. Наближаваше полунощ. Небостъргачите от стъкло и стомана бяха целите в светлини, но навън имаше много малко хора.

Паркираха в една странична уличка и извадиха оръжията от багажника. Скриха деветмилиметровите си пистолети под дрехите си. Блажената майка пъхна арлекинския си меч в един метален тубус и го метна през рамо, а Холис напъха автомата в чантата с инструментите — наложи се да свали пълнителя.