Джон Хокс - Тъмната река

Спуснаха се в една канализационна тръба, два метра и половина в диаметър. По дъното й течеше струйка мръсна вода. Солени сталактити се спускаха отгоре като нанизи с бели мъниста. Имаше някакви бели гъби и странна плесен, която приличаше на жълти буци мас. Крьоте зацапа из водата и ги поведе напред. Когато стигна до мястото, където тръбата се съединяваше със следващата, спря и ги изчака; светлината на челото му проблясваше като светулка.

Стигнаха до една много по-тясна тръба, която се заустваше в по-голямата. Крьоте заговори нещо на братовчед си, сочеше тръбата и жестикулираше.

— Това е. Трябва да пролазите десетина метра по тръбата и сте вътре.

— Обещахте да ни заведете до края — каза сухо Блажената майка.

— Няма да влезем в компютърния център на Табулата — рече Тристан. — Прекалено опасно е.

— Истинската опасност е пред теб, млади човече. Мразя хора, които не си държат на думата…

— Но ние ви правим услуга!

— Така е според теб, не според мен. Аз знам само, че поехте задължение.

Студенината в очите й и твърдият й тон бяха заплашителни. Тристан замръзна. Крьоте погледна братовчед си и явно се уплаши.

Холис пристъпи напред.

— Нека мина пръв. Ще проверя нещата.

— Ще изчакам десет минути, господин Уилсън. Ако не се върнете, ще има последствия.

Холис залази в тръбата към някаква светла точка в далечината. Тръбата беше тясна и ръцете му докосваха хлъзгава течност — приличаше на моторно масло, смесено с вода. Стигна до метална дренажна решетка, поставена в рамка върху тръбата. Решетката разделяше светлината от помещението над него на малки квадратчета и той лежеше точно под пресечените линии.

Присви глава така, че докосна с брадичка гърдите си, надигна се и опря гръб в решетката. Стоманеният правоъгълник беше дебел десетина сантиметра и много тежък, но краката на Холис бяха силни, а и решетката явно не беше заварена. Холис се напъна и правоъгълникът изскочи от рамката. Холис вдигна ръце и отмести решетката няколко сантиметра вдясно. Когато пролуката стана десетина сантиметра, смени позата си и я избута встрани.

Измъкна се от дренажната тръба и извади пистолета. Намираше се в подземен коридор, опасан с електрически кабели и водопроводни тръби. Нямаше никого. Той се върна в тръбата и пролази обратно до Блажената майка и двамата свободни бегачи.

— Тръбата води до зоната за поддръжка. Входът изглежда безопасен. Няма никой.

Тристан явно си отдъхна и каза на Блажената майка:

— Видяхте ли? Всичко е идеално.

— Съмнявам се — отвърна тя и подаде чантата с инструментите на Холис.

— Можем ли да си вървим? — попита Тристан.

— Разбира се. Благодарим ви — отвърна Холис. — И умната.

Тристан беше възвърнал част от самообладанието си. Поклони се ниско, а Крьоте се усмихна широко на Холис.

— На добър час от отбора на свободните бегачи от Шпандау!

Холис влачеше торбата с инструментите през тръбата. Блажената майка го следваше. Когато се измъкнаха в коридора на поддръжката, арлекинът допря устата си до ухото му:

— Говори тихо. Може да има гласови сензори.

Тръгнаха предпазливо по коридора и стигнаха до тежка метална врата с прорез за карта вместо ключалка. Блажената майка сложи чантата с инструментите на пода и дръпна ципа. Извади автомата и нещо, което приличаше на кредитна карта, завързана за тънък електрически кабел. Свърза кабела с лаптопа си, набра някаква команда на клавиатурата и пъхна картата в процепа на вратата.

На компютърния екран се появиха шест квадратчета. Трябваше около минута, за да се появи трицифрено число в първото квадратче, но после процесът се ускори. След четири минути всичките шест квадратчета бяха пълни и ключалката щракна и се отвори.

— Влизаме ли? — прошепна Холис.

— Не още. Не можем да избегнем охранителните камери, така че трябва да използваме щит. — Тя извади нещо, което приличаше на малка видеокамера. — Носи го на рамото си. Когато отворя вратата, натисни сребърното копче.

Докато Блажената майка затваряше чантата, Холис постави устройството върху дясното си рамо и го насочи напред.

— Готови?

Стиснала автомата, Блажената майка бутна леко вратата. Холис прекрачи прага, видя охранителната камера и натисна копчето на щита, сякаш снимаше филм. В коридора се появи инфрачервен лъч: атакуваше ретрорефлективния обектив на охранителната камера и инфрачервената светлина се отразяваше обратно към източника. Щом положението на камерата се установеше, зелен лазерен лъч автоматично се насочваше към обектива й.