Джон Хокс - Тъмната река

— Не стой като пън — изръмжа Блажената майка. — Движи се.

— Ами охранителната камера?

— Лазерът ще се погрижи за нея. Дори някой от охраната да гледа монитора в момента, ще види на екрана само проблясване.

Завиха зад ъгъла. Щитът отново засече камера и лазерният лъч улучи обектива в центъра. В дъното на коридора имаше втора врата, която водеше до аварийно стълбище. Качиха се по стълбите до горната площадка и спряха.

— Готов ли си? — попита Блажената майка.

Холис кимна.

— Давай!

— Прекалено много месеци се размотавах на онзи проклет остров — рече Блажената майка. — Това е много по-забавно.

Бутна вратата и влязоха в мазе, пълно с машини и свързочна техника. Бяла пътека на пода водеше до бюро, където човек от охраната похапваше сандвич, увит в оризова хартия.

— Стой тук — нареди Блажената майка на Холис, подаде му автомата, излезе от сенките и бързо тръгна към бюрото.

— Не бой се! Всичко е наред! Обадиха ли ти се по телефона?

Без да пуска сандвича, охранителят поклати глава и попита:

— Кой да ми се обади?

Ирландката извади пистолета изпод якето си и стреля. Куршумът улучи мъжа в средата на гръдния кош и той се свлече от стола. Блажената майка не забави крачка. Напъха оръжието обратно в кобура, заобиколи зад бюрото и се приближи до една метална врата.

Холис я настигна.

— Няма дръжка.

— С електронно задвижване е. — Блажената майка огледа малката метална кутия на стената до вратата. — Това е скенер за вени на ръката, използва инфрачервена светлина.

— И какво ще правим?

— Когато се опитваш да преодоляваш охранителни съоръжения, изборът е: или допотопна техника, или свръхмодерна.

Взе автомата от Холис, извади резервния пълнител от торбата и го затъкна в колана си. После насочи оръжието към вратата и направи знак на Холис да се дръпне встрани.

— Приготви се. Ще действаме допотопно.

И натисна спусъка. Куршумите очертаха назъбена дупка в левия край на вратата, парчета метал и дърво се разхвърчаха из въздуха. Докато Блажената майка сменяше пълнителите, Холис провря ръка през дупката и дръпна силно. Чу се стържене на метал и вратата се отвори.

Втурнаха се в помещението и се озоваха пред стъклена кула, висока поне три етажа. В кулата бяха подредени купища компютърно оборудване, мигащите им светлини се отразяваха в стъклото като миниатюрни фойерверки. Цялата постройка имаше едновременно красив и тайнствен вид — като извънземен космически кораб, който изведнъж се е материализирал в сградата.

Огромен монитор висеше на стената на шест-седем метра от кулата. Показваше някакво място в Берлин, копие на света, в което компютърно генерирани фигури се разхождаха по някакъв площад. Драма уплашени компютърни специалисти стояха до контролния пулт точно под монитора. Стояха като замръзнали няколко секунди, след което по-младият натисна едно копче и хукна да бяга.

Блажената майка извади пистолета, прицели се и простреля беглеца в крака. Компютърджията се просна на пода, В същия миг запремигва аварийна светлина и от високоговорителите се чу компютърно генериран глас.

— Verlassen Sie das Gebauder. Velassen Sie.

Ядосана, Блажената майка пусна един куршум във високоговорителя и изсумтя:

— Не желаем да напускаме сградата. Прекарваме си чудесно.

Раненият лежеше на една страна, стискаше крака си и крещеше. Блажената майка се приближи до него.

— Мълчи и се радвай, че си жив. Не обичам хора, които задействат аларми.

Той изобщо не й обърна внимание. Крещеше да извикат лекар и започна да се търкаля.

— Наредих ти да замълчиш — рече Блажената майка. — Съвсем елементарно нареждане.

Изчака няколко секунди да види дали раненият ще й се подчини. Той обаче продължи да крещи и тя го застреля в главата и тръгна към контролния пулт.

Оцелелият компютърджия беше строен мъж с къса черна коса и кокалесто лице. Дишането му беше толкова ускорено, че Холис си помисли, че ще припадне.

— Как се казвате? — попита Блажената майка.

— Гюнтер Линдеман.

— Добър вечер, господин Линдеман. Това, което искаме, е достъп до USB порт за флаш памет.

— Не… не тук — отвърна Линдеман. — Вътре в кулата има три порта.

— Добре. Да се поразходим.

Линдеман ги заведе до плъзгаща се врата от едната страна кулата. Холис се огледа и видя, че стените на кулата са дебели петнайсет сантиметра. Всеки стъклен панел беше закрепен върху външна метална рамка. На стената беше монтиран още един скенер за длани. Линдеман пъхна ръка в него, вратата изщрака и се отвори.