Джон Хокс - Тъмната река

Блажената майка седеше до Холис. Носеше сив делови костюм и слънчеви очила. Непокорната й коса беше събрана на кок на тила. Четеше кодирани имейли на лаптопа си и приличаше на инвестиционен банкер на път за среща с клиент в Париж.

Холис беше впечатлен от експедитивността, с която ирландският арлекин бе организирал пътуването им до Берлин. Само за четирийсет и осем часа след срещата в магазина за барабани на Уинстън Абоса Холис беше снабден не само с официален костюм, но и с подправена лична карта и документи, потвърждаващи новата му самоличност на шеф на компания за разпространение на филми със седалище в Лондон…

Влакът излезе от тунела и зафуча на изток. Блажената майка изключи компютъра и си поръча шампанско. Имаше нещо в царственото й поведение, нещо, което караше хората да свеждат глава, когато й сервират.

— Да ви донеса още нещо, мадам? — попита стюардът угоднически. — Не си поръчахте нищо за закуска…

— Свършихте си отлично работата — отвърна Блажената майка. — Не се нуждаем повече от услугите ви.

Като държеше увитата с кърпа бутилка шампанско, стюардът се оттегли заднешком по пътеката.

За пръв път, откакто бяха напуснали Лондон, Блажената майка извърна глава към Холис и призна факта, че до нея седи друго човешко същество. Преди няколко седмици той щеше да се усмихне и да се опита да очарова тази недостъпна жена, но всичко се беше променило. Гневът от смъртта на Вики беше толкова силен и ожесточен, че понякога Холис се чувстваше като обладан от зъл дух.

Блажената майка свали златната верижка, която висеше на врата й. На нея беше закачено черно пластмасово устройство с размерите на къс молив.

— Вземете го, господин Уилсън. Това е флаш памет. Ако успеете да влезете в компютърния център на Табулата, трябва да я вкарате в някой USB порт. Няма нужда да пипате дори клавиатурата. Флашката е програмирана да даунлоудва автоматично.

— Какво има на нея?

— Чували ли сте за банши? Това е същество, което вие пред къщата в Ирландия, преди някой да умре. Е, това пък е банши вирус. Унищожава не само данните от основния компютър, но и самия компютър.

— Откъде го намерихте? От някой хакер ли?

— Властите обичат да обвиняват за компютърните вируси седемнайсетгодишни момчета, но много добре знаят, че най-страшните вируси идват от правителствени изследователски екипи или криминални групи. Конкретно този го купих от бивши бойци от ИРА, които живеят в Лондон. Специализирали са се в източването на хазартни уебсайтове.

Холис увеси верижката на врата си и прибра флашката под ризата, до сребърния медальон на Вики.

— Какво ще стане, ако този вирус изтече в интернет?

— Това е твърде малко вероятно. Предназначен е за самостоятелна система.

— Но може да се случи, нали?

— Много неприятни неща могат да се случат на този свят. Това не е мой проблем.

— Всички арлекини ли са толкова себични?

Блажената майка свали очилата си и хвърли на Уилис строг и изпитателен поглед.

— Не съм себична, господин Уилсън. Съсредоточавам се върху няколко цели и изключвам всичко останало.

— Винаги ли действате по този начин?

— Не сте вие човекът, на когото да се обяснявам.

— Просто се опитвам да разбера защо някой решава да стане арлекин.

— Предполагам, че бих могла да зарежа всичко и да избягам, но този начин на живот ми допада. Арлекините са се освободили от дребните несгоди на ежедневието. Не се тревожим, че има плесен в мазето, нито за месечната вноска по кредита. Нямаме любовници, които да разстройваме, защото не сме се прибрали, навреме у дома, или приятели, които да се чувстват пренебрегнати, защото не сме отговорили на обажданията им. Не сме привързани към нищо друго, освен към мечовете си. Дори имената ни не са от значение. Когато остарея, ще трябва да се насиля да запомня какво е новото ми име в паспорта.

— И това ви прави щастлива?

— „Щастлив“ е толкова изтъркана от употреба дума, че почти е изгубила значението си. Щастието съществува, но то е миг и отлита. Ако приемете идеята, че повечето странници предизвикват положителни промени в този свят, тогава животът на арлекина има смисъл. Защитаваме правото на човечеството да израства и да се развива.

— Защитавате бъдещето?

— Да. Може и така да са каже. — Блажената майка си допи шампанското и постави чашата на сгъваемата масичка. Гледаше го изпитателно и Холис усети проницателния ум, който се криеше зад суровата външност. — Интересува ли ви такъв живот? Арлекините обикновено произхождат от определени семейства, но понякога приемаме и аутсайдери.