Крис Картър - Екзекуторът

Робърт насочи вниманието си към кървавата диря, която започваше от трупа и продължаваше по стъпалата пред олтара.

— Нищо не става по-ясно, когато се качиш там — отбеляза Бриндъл, докато проследяваше погледа му. — Всъщност бих казал, че случаят се усложнява за вас, момчета.

Гарсия отмести очи от трупа и погледна криминалиста:

— Какво искаш да кажеш?

Майк се почеса по носа и се обърна към него:

— Вие трябва да се досетите какво означава всичко това. Капките кръв не са разпръснати хаотично.

— Човешка ли е кръвта? — попита Хънтър.

— За разлика от кучешката? — Бриндъл посочи кучешката глава.

— Да.

— Още не мога да кажа със сигурност. Трудно е да определя само като я гледам. Свойствата им са много сходни.

Робърт изкачи стъпалата към олтара. Карлос и Майк го последваха. Всичко беше изпръскано с кръв, но Бриндъл беше прав — наистина имаше повтаряща се схема, някаква симетрия. Тънка, непрекъсната линия оформяше кръг на пода около олтара, а на стената отзад изпъкваше продълговато, неравно петно, сякаш някой беше потопил четка за рисуване в кръвта и я беше пръснал върху стената. Някога чистото бяло платно на олтара беше осеяно със стотици капчици.

— Обикновено когато разпределението на кръвта покрива такава голяма площ, това се дължи на два вида борба — обясни криминалистът. — Борба, в която са включени и двете страни: тичат насам-натам, разменят си удари и разпръскват кръв навсякъде или ранена жертва, която се бори да избяга от нападателя.

— Петната са несъвместими със сценария за борба или опити за бягство — отбеляза Хънтър, докато анализираше схемата. — Разстоянието между петната и формата им са прекалено симетрични, почти изчислени. Кървавата диря е създадена умишлено от убиеца, а не от жертвата — спокойно добави той.

— Съгласен съм — рече Бриндъл и скръсти ръце на гърдите си. — Не е било борба и отец Фабиан не е имал шанс да избяга.

— Интересно ми е как се е озовала всичката тази кръв тук горе, ако свещеникът е бил убит там долу. — Гарсия посочи трупа.

Криминалистът повдигна рамене.

Робърт се приближи до олтара, внимателно го обиколи, разгледа кървавата диря на пода и накрая спря.

— Колко си висок, Майк?

— Метър и деветдесет. Защо?

— А ти, Карлос?

— Метър осемдесет и пет.

— Ела тук. — Робърт направи знак на Гарсия да се приближи, до него. — Върви бавно с мен на трийсетина сантиметра от дирята. Прави по една крачка и върви естествено. Започни от тук. — Посочи място на пода, което се намираше точно зад центъра на олтара.

Другите двама криминалисти престанаха да работят и отидоха при Майк Бриндъл до единия прожектор.

Карлос направи четири крачки и Хънтър му каза да спре. Наведе се и бързо провери положението на крака на Гарсия по отношение на кървавата диря, а после го помоли да продължи. След още четири крачки Робърт отново го спря. Още четири крачки и Карлос завърши обиколката.

— Общо дванайсет крачки — отбеляза Гарсия. Изражението му беше заинтригувано.

Робърт повика Бриндъл при себе си и го накара да направи същото като Карлос.

— От мен единайсет крачки — рече Майк, след като обиколи олтара и се върна на изходната позиция.

— Мисля, че убиецът е висок колкото Гарсия — заключи Хънтър. — Метър осемдесет и пет, плюс-минус сантиметър и нещо.

Съсредоточеният поглед на Майк се задържа за миг върху кървавата диря, а после се отмести към Хънтър.

— И как стигна до този извод?

— Заради петната, които се отклоняват ей там. — Той посочи две отделни точки на пода край олтара, където няколко капки кръв бяха образували дълга трийсетина сантиметра, насочена встрани линия от кръглата диря.

Другите двама криминалисти се приближиха до Бриндъл.

— Не следвам мисълта ти — каза единият.

— Ако трябва да нарисуваш кръг от кръв около олтара, но нямаш четка, какво би направил? — попита Робърт.

— Щом наоколо има толкова много кръв, може да напълниш чаша и да я излееш на пода — предположи криминалистът и погледна локвата около трупа.

— Може да не получиш ясно очертан кръг и няма да контролираш разпръскването, ако нямаш съд с чучур — възрази Хънтър.

— Всъщност това е диря от капки — уверено заяви Бриндъл. — Кръвта не е плисната на пода, а е излята капка по капка.

— И аз мисля така — кимна Робърт.

— Добре, но как разбра колко висок е извършителят? — настоя криминалистът.

— Представи си, че някой обикаля олтара и държи малък предмет, напоен с кръв — обясни Хънтър и застана пред олтара. — Излишъкът капе на пода.