Крис Картър - Екзекуторът

Джон премести тежестта си на другия крак. Изглежда, се чувстваше неудобно и се съмняваше в действията си. Той отпусна пистолета и Хънтър се осмели да пристъпи още малко напред, но другият се стресна, сякаш се събуди от сън.

— Не! — яростно изкрещя. — Ще се придържам към задачата, която ми беше възложена. Тя трябва да умре. Както и други трябваше да умрат.

„Други!“ — зачуди се Робърт.

— Те трябваше да умрат, за да намеря дяволското дете.

И той изведнъж осъзна за какво говори Джон. Русокосото момиче във всекидневната, коленичило и с прерязано гърло. Клеър Андерсън — с прерязано гърло. Момичетата във вестника. Робърт прочете репортажите толкова бързо, че вече беше забравил за тях. Всичките бяха брюнетки, на годините на Моли. И всичките бяха намерени голи, на колене, с ръце, завързани в поза за молитва, и с прерязани гърла. Джон Удс беше дошъл в Лос Анджелис да търси Моли. Отчаянието и гневът му бяха експлодирали в него, когато не бе успял да я намери, и той беше прехвърлил омразата си към момичета, които приличаха на нея. Убиваше Моли отново и отново. Нещо повече, Джон вярваше, че дъщеря му е особена и чувства страданията на другите. Знаеше, че тя е добър човек и винаги ще се опитва да помогне. Той беше убил онези момичета не само защото приличаха на Моли, но и за да може тя да преживее мъките им. Искаше да я пречисти чрез страдания и смърт. Той беше убиецът Камата.

— И тя ще умре — заяви Джон и вдигна оръжието си. — Ти също.

Робърт видя непоколебимостта в очите му, докато Джон слагаше пръст на спусъка.

Играта свърши.

Гръмовният изстрел беше заглушен от поройния дъжд, който барабанеше по прозорците. Стената зад него се изпръска с кръв и частици от плът и кожа. Въздухът мигновено се изпълни с мириса на кордит.

Тялото на Хънтър се прегърби напред, но с последни сили той успя да се хване за стената със здравата си ръка. Комбинацията от загубата на кръв и прилива на адреналин замая главата му и той загуби равновесие за миг. Когато очите му отново се фокусираха, Робърт видя, че Джон Удс пада на колене. От огнестрелната рана в дясната му ръка течеше кръв. Три от пръстите му липсваха. Устата му беше отворена и очите му гледаха ужасено. Едва тогава той видя Моли. Тя държеше пистолета на Робърт и освободи предпазителя, готова за втори изстрел.

— Моли, недей — извика Робърт, втурна се към нея и вдигна ръце, за да й направи знак да почака. — Не го прави.

Тя трепереше и по лицето й се стичаха сълзи.

— Той уби Сюзан. Щеше да убие и теб.

— Разбирам, Моли, но този път наистина всичко свърши. Остави ме аз да се оправям с него.

Джон Удс изръмжа като звяр и сетне повърна като изригващ вулкан. Болката от загубените пръсти, счупените кости, разкъсаните сухожилия и загубата на кръв му дойде в повече.

— Той ме изнасилваше много пъти. — В гласа на Моли нямаше гняв, а само болка. Тя отново отмести поглед към Хънтър. — Страхувам се.

— Знам, миличка. — Гласът на Робърт беше нежен и загрижен. — Но вече няма от какво да се страхуваш. Всичко свърши. Обещавам ти. Той вече няма да нарани никого.

В коридора тичаха хора.

— Хвърли оръжието. Веднага — извикаха двама полицаи и се прицелиха в Моли.

— Чакайте. — Хънтър се обърна към тях, вдигна ръце в знак, че се предава, и застана между оръжията им и Моли. — Аз съм Робърт Хънтър, детектив от отдел „Убийства“. — Той посочи значката на колана си. — Положението е овладяно. Свалете оръжията.

Ченгетата се спогледаха обезпокоено.

— Не ми изглежда овладяно — рече единият.

— Аз така контролирам ситуациите — отсече Хънтър.

Полицаите се намръщиха.

— Не го изпускайте от поглед. — Робърт кимна към Джон. — Той е убиецът Камата, когото търсите.

— Какво?

— Вероятно ще намерите нож в него със следи от всички жертви на Камата. — Той тъжно поклати глава. — За жалост във всекидневната има още една жертва.

Ченгетата се поколебаха и после се прицелиха в Джон Удс.

Робърт се обърна към Моли и чу, че единият полицай съобщава сензационната новина и иска линейка.

— Хайде, Моли — прошепна Хънтър, взе хавлия от пода и й я подаде.

Мигът на напрежение между тях продължи сякаш цяла вечност.

Тя дръпна предпазителя на пистолета и го сложи в ръката му.

— Ти си единственият, който ми вярва. И аз имам доверие само на теб.

Очите й се напълниха със сълзи и Моли го прегърна.

Коледа

Гарсия отвори вратата. Беше се издокарал с най-безвкусния пуловер, който Хънтър беше виждал — пухкава грозотия в лилаво, червено, розово и лимоненожълто, най-малко два номера по-голям. Носът му беше бинтован, сякаш го бе пъхал някъде, където не трябва. Под очите му имаше тъмни кръгове.