Крис Картър - Екзекуторът

Облегна се на белите плочки и се запита дали беше постъпила правилно. Не познаваше много хора в Лос Анджелис. Всъщност единственото момиче, с което се беше сприятелила, откакто дойде преди три години, беше Сюзан Зилинска. Веднъж Сюзан каза на Моли, която познаваше като Моника, че ако се нуждае от нещо, винаги може да разчита на нея.

Моли трепереше и плачеше, когато почука на вратата на Сюзан преди по-малко от час. Приятелката й се разтревожи и тя й разказа някаква глупава история, че се е скарала и е скъсала с гаджето си.

— Не знаех, че имаш гадже — рече Сюзан и я прегърна. — Не те е ударил, нали? Защото ако го е сторил, веднага ще се обадя на ченгетата.

Двете разговаряха и пиха кафе. Моли трябваше да обвие историята си в много по-голяма лъжа.

— Остани тук тази нощ, Моника — предложи Сюзан. — Всъщност може да останеш, колкото искаш. Компанията ти ще ми бъде приятна.

— Благодаря — усмихна се Моли.

— Изглежда ти е студено. Вземи си горещ душ, а аз ще приготвя нещо за ядене. После ще ти кажа каква страхотна новина получих днес.

Моли спря водата и отвори плъзгащата се врата на кабинката. Дрехите й бяха на пода, където ги беше съблякла. Сюзан й беше дала чисти хавлии, затова уви една около тялото си и използва другата за косата. С дясната си ръка избърса замъгленото огледало и се вгледа в лицето си.

Беше решила да се обади на Хънтър и поне да му каже, че е добре. Не беше справедливо към него, след като той се опитваше да й помогне. Но в страха си какво може да се случи тя не беше удържала на обещанието и бе изключила мобилния си телефон.

Изведнъж през тялото й премина обезпокоително усещане. Моли се уплаши и се завъртя към вратата на банята, сякаш някой беше там и я гледаше. Беше сигурна, че чу нещо като сподавен писък. Застана неподвижно и се ослуша, но чу само капките, падащи от душа. С треперещи ръце хвана дръжката на вратата, открехна я и надникна. Всички лампи бяха изгасени.

— Сюзан? — неуверено извика тя.

Тишина.

Предпазливо излезе в коридора и зачака.

Нищо.

Вляво бяха малката всекидневна и кухнята, а вдясно — спалнята, но апартаментът изглеждаше безлюден.

— Сюзан? Всичко наред ли е? — Гласът й започна да трепери. Тя тръгна наляво, оставяйки леки мокри отпечатъци върху дървения под. Не познаваше разпределението в апартамента, който сега се осветяваше само от лампата в банята. Предпазливо се запромъква напред и спря, когато стигна до дневната. Неконтролируем страх я накара да потрепери конвулсивно. Тя безуспешно се помъчи да се пребори със сълзите, които замъглиха зрението й. — Сюзан, къде си?

Моли избърса очите си и пристъпи напред.

Лампата в банята угасна.

Хънтър нямаше време за губене.

Със смъртоносна решителност Тайлър се прицели в главата на Гарсия и натисна спусъка.

Щрак. Нищо.

Лицето на убиеца пламна от гняв и объркване, когато опита още веднъж, но пистолетът отново не стреля.

Робърт скочи. Ръцете му като по магия се освободиха от белезниците. Преди Тайлър да реагира, той заби юмрук в ребрата му и изкара въздуха от белите му дробове. Тайлър падна, но успя да замахне с десния си крак с неимоверна сила и спъна Робърт, който се строполи по гръб на пода. Тялото му болезнено потрепери от удара. Той се претърколи наляво, подготви се и избегна ритника на Тайлър.

Убиецът не пусна пистолета, но най-после осъзна какво се е случило. Преди да остави оръжието на пода и да го подритне, както му беше заповядано, Хънтър сръчно бе заключил предпазителя. Това му предостави ценните секунди, от които се нуждаеше да реагира. Тайлър обаче нямаше намерение да повтаря грешката си. Той освободи предпазителя на пистолета, завъртя ръка и стреля.

Този път Робърт се претърколи надясно, но не достатъчно бързо. Докато оглушителният звук на изстрела отекваше в сутерена, той почувства силна пареща болка в лявата ръка и му се догади. Трябваше да разсъждава бързо. Знаеше, че скоро ще последва втори изстрел. Преди Тайлър да се прицели отново, инстинктите му надделяха и той вдигна крак. Ритникът му отново попадна в ребрата на Тайлър.

Тайлър остана без дъх и безсилен за миг, тласнат от ритника на Робърт. Отбранителната му реакция беше да се претърколи към металната маса и зад нея и да осигури временна бариера между себе си и детектива.

Двамата се изправиха едновременно. От ръката на Робърт капеше кръв, но той знаеше, че му е провървяло. Чу, че куршумът експлодира в стената зад него и това означаваше, че въпреки мъчителната болка беше ранил ръката му, без да засегне кост или артерия. Той видя, че Тайлър отново насочва пистолета към него. Този път беше сигурен, че късметът няма да бъде на негова страна. Тласкан от инстинкта за оцеляване, той скочи напред и протегна здравата си ръка високо над главата, сякаш се гмуркаше. Знаеше, че не може да хване Тайлър, но можеше да стигне до металната маса. И точно това направи. Блъсна я и удари ръба й в слабините на Тайлър. Убиецът загуби равновесие, отстъпи назад и се удари в тухлената стена, но още държеше пистолета. Очите му блестяха от убийствена омраза, когато вдигна глава да потърси Хънтър. Пръстът му отново беше на спусъка.