Крис Картър - Екзекуторът

Той видя, че към главата на Карлос е насочен черен пистолет „Зиг 3226 Елит“. Това беше полуавтоматичното оръжие на Гарсия.

— Хвърли пистолета, детективе — заповяда скритият мъж. Виждаше се само ръката му. Осветлението беше оскъдно и Робърт не можеше да се прицели добре. — Остави оръжието си бавно или ще пръсна черепа на партньора ти.

Хънтър стоеше неподвижно и се прицелваше. Нуждаеше се само от една възможност.

— Видя какво съм направил. Знаеш, че не блъфирам — продължи мъжът. Гласът му беше спокоен, какъвто беше, когато се запознаха. — Ще ти дам само секунда. — Той освободи предпазителя на пистолета.

— Добре — извика Робърт и предпазливо сложи оръжието си на пода.

— Ритни го към мен.

Хънтър се подчини и пистолетът му спря на трийсетина сантиметра от стола, за който беше завързан Карлос.

Най-после Дан Тайлър, собственикът на къщата в Малибу и човекът, който им беше казал за снимките над камината, излезе иззад колоната и взе пистолета на Робърт от пода.

— Тръгни към мен. Бавно. Направиш ли рязко движение, партньорът ти ще умре пръв.

Хънтър запристъпва към него. Тайлър се приближи заднишком до металната маса.

— Достатъчно — рече Тайлър, когато Робърт стигна до Карлос. — Откачи белезниците от кобура си и ми хвърли ключа. Не е необходимо да ти казвам, че трябва да го направиш бавно, нали?

Детективът изпълни заповедта.

— А сега сложи белезниците на ръцете си зад гърба.

Чу се изщракване.

— Обърни се и ми ги покажи.

Робърт се подчини и опъна белезниците, за да му покаже, че са стегнати.

— Коленичи до партньора си.

Решителният поглед на Хънтър не се отместваше от лицето на Дан Тайлър.

— Играта свърши, Майкъл — монотонно изрече.

— Знаеш, че няма да се измъкнеш.

Тайлър остана невъзмутим.

— Никой не ме е наричал Майкъл много отдавна — подсмихна се той. — Не искам да се измъквам, детективе. Нямам нищо и никого, при когото да отида. Щом приключа, не ме интересува какво ще стане с мен. Животът ми свърши преди година.

Робърт си спомни първия им разговор. Тайлър спомена, че съпругата му е починала преди дванайсет месеца.

— Убийствата на тези хора няма да върнат Катрин.

— Кейт — изкрещя Тайлър. — Името й беше Кейт.

— Убийствата на тези хора няма да върнат Кейт — повтори Хънтър.

Тайлър го изгледа гневно. От очите му сякаш се разхвърчаха искри.

— Ти нямаш представа какво правя и за какво става дума.

— Знам повече, отколкото мислиш.

Тайлър се усмихна предизвикателно.

— Нима? — Сложи двата пистолета на металната маса и погледна часовника си. — Хубаво, имаме време. Позабавлявай ме.

Робърт видя в това възможност да спечели време и може би да попълни някои празноти.

— Добре — бавно заговори. — По-рано ти си бил Майкъл Мадън, а съпругата ти — Катрин Дейвис. И двамата сте учили в гимназията в Комптън. Като много други ученици, и вие сте били тормозени. Подигравали ви се в училище и на улицата. Навремето имало група хлапета, които са прекалили със закачките. Те са ви унижавали до такава степен, че накрая сте започнали да мразите външния си вид. Не сте можели да се погледнете в огледалото. — Хънтър млъкна и се вгледа изпитателно в лицето на убиеца.

— Онази група хлапета е била известна като бандата на Стратър.

Тайлър не изглеждаше изненадан.

— Е, най-после сте разбрали за тях. Радвам се. Тревожех се, че никой няма да ги открие.

— И затова ни насочи към снимките пред камината. Отначало ги пропуснахме, а ти не можеше да понесеш тези жертви да бъдат приписани на друг. Нуждаеше се от нас, за да научим за тормоза.

Тайлър се усмихна.

Робърт продължи да говори спокойно:

— И после си забогатял. Много. Имал си пари да направиш каквото си пожелаеш, включително да започнеш нов живот на друго място, където никой няма да знае кой си, и далеч от тормоза, но това не ти е било достатъчно. Злото вече било сторено. Всеки път, когато си се погледнел в огледалото, ти си мразел образа си.

— С пари може да се купи всичко, детективе.

— Включително ново лице.

Тайлър се изсмя.

— Моля те, не спирай. Историята на живота ми тъкмо започна да става интересна. — Той се облегна на стената.

Хънтър продължи да разказва, печелейки време.

— Създал си нова самоличност — Дан Тайлър. Оттогава животът ти е бил хубав. Дори си забравил за Стратър и бандата му отпреди двайсет и пет години, нали? Но нещо ти ги е припомнило. — Отново направи пауза и зачака реакция от страна на Тайлър, който обаче не каза нищо. — Смъртта на Кейт ли беше? Затова ли реши да ги накажеш със страховете им? Защото твоят най-голям страх се превърна в реалност?