Ерик Лустбадер - Кървав сняг

Той подмина навалицата пред входа, заобиколи сградата и се приближи предпазливо към уличката, където Иван и Милан дебнеха в очакване на Аника. Предположи, че бяха успели да я примамят тук, защото тя вероятно мислеше, че ще може да научи повече от Иван за начина на действие на Измайловската групировка, докато той лежи умиращ. Очевидно това беше причината, иначе тя вече се бе откачала да го използва. Може би беше твърде ниско в йерархията, за да й върши работа. Беше извлякла от него каквото можеше, след като бяха правили секс, и сега беше готова да продължи нататък или, по-точно, нагоре.

В началото на уличката той извади своя зиг зауер и спря за миг, да привикнат очите му към мрака и същевременно да остане скрит за Иван и Милан. Трябваше да ги накара да излязат от тъмнината или ако това не станеше — да разбере къде са се скрили. Докато очите му свикваха с тъмното, мозъкът му започна да си изгражда триизмерна представа за уличката заедно с вратите, прозорците, двата очукани контейнера за боклук, подпрени на стената на сградата, купчините отпадъци, събрани в завързани найлонови торби, покрития с много петна асфалт, осеян с употребявани презервативи и хартиени кърпички измежду малки преспи пожълтял сняг там, където все още не бе покрит с черна кора от сажди.

Настрои слуха си не само за всякакви звуци, издавани от двамата престъпници, но и за тракането на високите токчета на Аника. Внезапно осъзна, че те едва ли щяха да й помогнат много в хлъзгавата уличка. Всъщност щяха само да й пречат. Вече беше запаметил цялата сцена и бе преценил, че най-вероятното място, откъдето Иван и Милан щяха да нападнат, бе пространството между двата контейнера за боклук. Макар да беше тясно — особено за човек с размерите на Иван, — то имаше двойното предимство, че беше изцяло в сянка и не се виждаше и от двата края на уличката.

И точно в това беше проблемът, защото в далечния край на улицата се появи колеблива сянка, която почти веднага изчезна. Джак знаеше, че това най-вероятно е Аника. За момент се зачуди дали да не изтича около сградата и да стигне до нея, преди да е влязла в уличката, но след това я видя да се движи на променливата светлина. За момент благодарение на ярката светлина от улицата зад нея дори различи силуета й, който премина за миг и изчезна, сякаш принадлежеше на дух.

Сега Джак нямаше друг избор, освен да влезе от другия край на уличката и да се надява да привлече вниманието на Аника, преди Иван и Милан да са я нападнали, и така да не му се налага да използва пистолета си. Докато вървеше към контейнерите и Аника, той забеляза парче тръба. Беше пластмасова, а не метална, но щеше да свърши работа. Вдигна и размаха бялата тръба във въздуха, за да привлече вниманието на Аника. Успя да го направи, но тази стратегия се оказа погрешна, защото хем я уплаши, хем отклони вниманието й от Иван и Милан, които изскочиха от мястото си между контейнерите, щом чуха тракането на токчетата й по асфалта.

Джак видя матовия проблясък на деветмилиметровия пистолет на Иван и хвърли по него парчето тръба. То го удари в рамото и той обърна гръб на Аника, като същевременно успя да стреля по нападателя си. Джак бързо се наведе и също стреля. От позицията си той видя, че Аника държи в ръка една от обувките си. Тя стовари върха на токчето върху главата на Милан, малко над мястото, където започваше косата му, и той полетя със сумтене назад към тухлената стена.

Когато чу вика на другаря си, Иван изстреля още един куршум, най-вероятно за да държи Джак на разстояние, и след това се обърна отново към Аника. Тъкмо насочваше пистолета си към нея, когато Джак му се нахвърли. Когато двамата мъже тежко се сгромолясаха върху тротоара, пистолетите им изтракаха на земята. Аника сграбчи оръжието на Джак, но с огромно усилие Иван успя да го избие от ръката й. Деветмилиметровият му пистолет лежеше скрит някъде в сенките.

Джак заби юмрук в диафрагмата на Иван, но едрият мъж сякаш едва усети удара. На свой ред той хвана брадичката на Джак, вдигна я нагоре и така откри врата му. Джак се изви и юмрукът на Иван го халоса отстрани по врата. Ако беше закъснял само със секунда, руснакът щеше да строши гръкляна му. Отблизо мъжът изглеждаше дори още по-едър от него и яростта му беше осезаема. Джак се навеждаше и се извиваше, нанасяше някой и друг удар, но гангстерът го биеше бавно и методично. С крайчеца на окото си той видя как Аника се затича към Иван. Тя го удари, но не последва никакъв ефект. Той замахна към нея с масивната си ръка и тя се дръпна назад и падна на земята. Джак разбра, че не може да очаква повече помощ от нея.