Али Найт - Лъжи

— Вижте! Има ни в „Телеграф“ — провиква се Мат и прелиства страниците.

— Показват ни! — добавя Шаина, щом новините променят съдържанието си.

— Ето я Астрид! — възкликвам, когато виждам офисите на „Форуд“ на екрана. Снимат персонала. Астрид е в тесен, светлосив костюм по модата от петдесетте години на миналия век, с дълбоко деколте и обувки с много високи токчета и прилича на Мерилин Монро на млади години.

— Това е тъпачката, която забрави да уреди наема за сградата в Централен Лондон — сърдито казва Ливи, когато Астрид изпраща въздушна целувка на камерата.

— Тя е секретарка на Лекс — обяснявам.

Мат не се сдържа и подсвирва одобрително и завистливо.

— Добре — казва Джордж и ние заставаме мирно. — Изключете това нещо — добавя той и се почесва по носа. — Знам, че всички размишлявате за случващото се във „Форуд“. Истината е, че положението се променя всеки ден. Опитайте се това да не ви разсейва. Тук сте, за да работите, затова работете. Надявам се, че в края на краищата, всичко това ще бъде страхотно за „Време за престъпление“.

Ливи изсумтява.

— Да, невероятна реклама. Истинска катастрофа. Шефовете са заподозрени, че са пречукали създателката на предаването…

— Точно така. Всеки новинарски репортаж споменава по няколко пъти предаванията, които „Форуд“ е направила, и особено „Време за престъпление“ като нещо специално. Това е златна възможност за нас. Представя ни като противоречиви, свежи и дори малко опасни. Сега арестуваха Пол Форман и…

— Аха — прекъсва го Ливи и се обръща към мен.

— А, ти ли си? — Джордж изглежда изненадан. Намръщва се и аз усещам, че по лицето ми плъзва нещо като срам. Раната ми пулсира болезнено. Не съм отговорила на очакванията му и това го улеснява да ме уволни, въпреки че ще употреби страшната дума „освободи“. Джордж върти молив между пръстите си. Нервен е. Всички затаяват дъх и аз чакам гилотината да падне.

— Бива я — обажда се Ливи, сякаш оглежда добитък на селски панаир. — Това може да е в наша полза.

— Обвинения в семейственост… — Гласът на Джордж постепенно заглъхва.

— Това е телевизия — възразява Ливи, сякаш шефът й е малоумен.

Джордж кима.

— Разбирам какво искаш да кажеш, но трябва да мислим как ще ни се отрази случилото се.

— Ако лично Кейт не е направила нищо лошо, не можете да се отървете от нея — чувственият глас на Марика прекъсва спора им. Става ми ясно, че всичките са говорили за мен, докато не съм била там, и са обсъждали дали да остана в предаването. — Никоя жена не трябва да бъде осъждана заради мъжа, с когото живее. Трябва да помислите за това.

Джордж започва да отстъпва, както е на мода.

— Да, да…

Време е да сложа край на нещастието си.

— Готова съм да напусна, без шум, ако мислите, че така ще е по-добре за предаването. — Ето, казах го, но със свито сърце. Усещам много очи, приковани в мен. Трябва да знам. Не понасям неизвестността и съдбата ми да виси на везните.

Джордж отново завърта молива по начин, който би трябвало да е майсторски, но го изпуска. Моливът пада на масата и се търкулва към мен. Съзнавам колко трудни са фокусите и колко много упражнения са необходими, за да постигнеш идеалната ловкост на ръката си. Джордж не се е упражнявал достатъчно.

— Не, не, остани. Но не трябва да биеш на очи.

— Благодаря.

Джордж не споменава защо мисли, че един изследовател може да бие на очи.

— А сега, за предаването довечера…

— Видяхте ли уебсайта на Лекс? — прекъсва го Мат. — Вижте. — Пръстите му политат по клавишите на лаптопа и той го обръща към останалите. — Трафикът му се е увеличил с четиристотин процента от вчера. Превръща се в истински феномен. Засега са заложени два и половина милиона лири. Може би има начин да се възползваме от това, за да рекламираме предаването…

— Или да го имитираме, когато провеждаме кампании? — добавя Шаина.

Джордж се оживява.

— Ето, това е силата на телевизията и интернет. Предаването ще бъде сензационно. — Той се обръща към редактора на уебсайта и лицето му помръква. — Трябва да се съберем на съвещание веднага щом ни излъчат. — Устата му се отваря и затваря като на риба.

Ливи сяда на стола си, наслаждавайки се на скандала.

— Да се надяваме, че няма да арестуват повече хора от нас, преди да ни излъчат в ефир довечера.

Всички измърморваме съгласието си и се разпръсваме, за да извършим последните приготовления за предаването.

Половин час по-късно се обажда Сергей, който отчаяно търси Лекс.