Али Найт - Лъжи

Събираме се за репетиция преди предаването на живо тази вечер. Обикновено атмосферата е изпълнена с вълнение, шеги и трепетно очакване и ни обединява да се поддържаме другарски във всяко ново начало, но днес всички са намръщени. Дори Марика е в черен костюм с тясна пола и червени обувки с високи токчета не може да разведри настроението. Тя разговаря съсредоточено с програмния редактор в ъгъла и двамата добавят думи от напечатан на листове сценарий.

Гримьорите сноват насам-натам и чакат реда си. Режисьорът Чет троснато издава заповеди от галерията:

— Марика, когато седнеш на дивана, приближи се до Колин, раменете ви да се допират. Трябва да изглеждате като истински екип.

Колин се опитва да сграбчи Марика в шеговита мечешка прегръдка, но никой от тях няма енергията да го направи с обичайната жар. От позицията си встрани от шумотевицата имам чувството, че аз съм виновна за всичко и че всички обвиняват мен.

— Добре, Марика, хайде да опитаме новата поза! — вика Чет.

Тя кима и взима чашата си с кафе. Прозвучава встъпителната музика и Марика, която обикновено крачи из снимачната площадка, усмихва се и жестикулира, днес седи на ръба на дивана. Камерата се приближава да я покаже в едър план и светлините помръкват.

— Страхотно! — вика Чет.

— Мисията ни в това предаване е да се борим с престъпността, където и когато я открием, за да направим страната по-безопасно място за вас и семействата ви. — Марика прави пауза и леко поклаща глава. — Тази седмица посвещаваме предаването на престъпление, което сме твърдо решени да разкрием, защото жертвата на убийството е създателката на шоуто Мелъди Греъм. — Марика става и камерата я проследява. — В момента полицията разпитва нашия директор Пол Форман за убийството. Но аз заставам пред вас, за да наблегна на редакционната независимост на „Време за престъпление“. Ние не позволяваме намеса в онова, което излъчваме, от собствениците или от ръководството на телевизията. Ние ви поднасяме истината и само истината. — Тя се обръща към Колин, който се отправя към карта на гората, където е бил намерен трупът на Мелъди.

— Боже, много е добра — възхищава се Шаина, докато гледаме как Марика разпитва Колин за кръстовищата около местопрестъплението и часовете.

Астрид и още един милион подобни кандидати за слава би трябвало да слушат и да се учат от кралицата на популярната телевизия.

Ливи се приближава зад гърба ми.

— Джери още ли не се е обадил?

— Не. — Цяла сутрин поглеждам мобилния си телефон, за да видя дали ме е търсил.

— Казах ти. Не може да се разчита на отрепка като него. — Тя се усмихва, доволна, че възгледите й за света не са опровергани от човек, който надминава очакванията. — Мисля, че имаме много материал и без него. — Тя кима към увеличената снимка на Мелъди, сложена като фон, където стоим непохватно до нея аз и шефът й, моят съпруг, слонът в студиото.

Победоносната музика започва да заглъхва и Чет вика:

— И стоп!

— Кафе? — пита Шаина и аз кимам, и пускам телефона си в чантата. Шаина поглежда нагоре към галерията. — О-хо. Големият шеф е с Черния облак.

Тръгваме към стъпалата за галерията и намираме Джордж, изпълнителния продуцент, когото не познаваме, и Ливи, наведени над клавиатура заедно с един от компютърните специалисти.

— Какво ще кажеш за „Предаването е посветено на паметта на Мелъди Греъм, 1984 — 2010 година“?

— Махнете „паметта на“ — заповядва Джордж.

Надничам зад гърбовете им.

— Може да сложите автор на „Време за престъпление“ — предлагам.

— Нека да бъде непретенциозно — отвръща той. — Ще го направим „Предаването се посвещава на Мелъди Греъм“ и годините на раждането и смъртта й. Ще го добавим в началото на надписите.

Ливи и компютърният специалист измънкват съгласието си.

— Боже, колко млада беше — добавя Джордж с отнесен поглед. — През 1984 аз вече се дрогирах в Непал.

Ливи излиза от сумрака на галерията и идва в студиото.

— Събираме се горе след пет минути! — вика тя. — Не закъснявайте!

В ъгъла на залата за конференции има монитор, който предава Скай Нюз. Отивам там и проследявам лентата с новините, която минава в долната част на екрана като сърдечен ритъм на пациент в интензивно отделение. Съзирам името „Форуд“. Показват снимка на Пол, която не съм виждала, на Мелъди, която се усмихва, и на Лекс пред офиса. Усещам, че залата зад мен се изпълва с хора. Някой издърпва вестника от ръката ми и посочва лицето на Мелъди.