Али Найт - Лъжи

Повдигам раздразнено рамене. Убедеността й е трогателна и аз изпитвам нещо подобно на срам. Елоуид е по-добра и по-вярна приятелка на Пол, отколкото съм аз. Поглеждам я крадешком. Тя е чиста и ухае великолепно. Докосвам насиненото си лице и забелязвам, че мъжът срещу нас не може да откъсне очи от нея. Поглежда я с благоговение, размърдва се неспокойно на мястото си, гледа я как кръстосва крака и проследява ръката й, когато тя се почесва по прасеца.

Фантазиите на случайния пътник за красивата жена в метрото не включват разрязванията на ръката й.

— Защо се самонараняваш? — питам тихо.

Тя изчаква няколко мига.

— Предполагам, че това е начин да поддържам контрол. Страдах от булимия, когато бях тийнейджърка. — Тя върти малкия си, изящен глезен.

— Пол знаеше ли?

Елоуид изглежда шокирана:

— Разбира се! Той беше мой съпруг.

Преглъщам. Пол не ми е казал. Запазил е тайните й дори и след развода. Срамът ми се засилва.

Хрумва ми нещо:

— Правеше ли го, когато всички купонясвахме заедно?

Тя скръства ръце и се хваща за лактите, сякаш се опитва да се защити.

— Най-вече тогава.

— Не знаех. Съжалявам.

Елоуид сменя темата:

— Защо мислиш, че Пол я е убил?

Разказвам й тихо какво се случи онази нощ.

— Той беше много разстроен и съкрушен.

Тя седи невъзмутимо и кима. Не ме поглежда. В мълчанието й има нещо, което много искам да разгадая.

— Какво?

Елоуид не обръща внимание на въпроса и ме гледа изпод дългите си мигли, докато раменете ни се докосват от движението на влакчето.

— Знаеш ли, ти си необикновена.

— Сигурна съм, че ще ми кажеш защо. — Подготвям се за претенциозно определение на хипарската й интуиция.

— Готова си да повярваш, че съпругът ти е убил някого. Не се страхуваш да разследваш мотивите на най-близките си хора. Повярвай ми, губиш си времето в телевизията.

Мъжът срещу нас се олюлява, когато влакчето спира на метростанция. Елоуид не забелязва погледите му, докато той слиза.

— А ти защо си толкова сигурна, че Пол е невинен?

Виждам, че мъжът поглежда Елоуид за последен път през прозореца и после влакчето се гмурва в тунела. Мисля, че тя изобщо не разбра за присъствието му.

— Не знам какво се е случило, онази нощ — прошепва тя. — Не мога да обясня кръвта. Но съкрушен… Виждала съм го такъв. Два пъти.

— Кога?

Поглежда ме с поразителните си очи.

— Мислиш, че не забелязах мъжа, който ме гледаше, нали? — Тя се обляга назад, разочарована, че е права. — Не ме подценявай, Кейт, най-вече ти. Пол често споменава колко си схватлива и че виждаш неща, които другите пропускат. Но към мен си сляпа заради случилото се в миналото. Помисли си как мога да ти помогна.

— Кога беше такъв?

Елоуид не отговаря веднага.

— Когато имаше любовница. — Тя не се опитва да ме докосне, нито да ме утеши или да се престори, че може да ме накара да се почувствам по-добре. — И това не го правеше по-малко човек, нито ме караше да го обичам по-малко. Не мога да ти кажа какво се е случило в гората онази нощ, но съм убедена, че Пол не е бил там. Той не е убил Мелъди, Кейт. Ще се боря с теб — или срещу теб, за да докажа, че Пол е невинен.

Метростанцията се фокусира пред погледа ми и аз ставам. Елоуид е противоречива, крехка и ексцентрична, но по-упорита и по-решителна, отколкото мислех. Години наред я мразех, когато може би трябваше да й се възхищавам. Изкачвам стъпалата на станцията във водовъртеж от ужасяващи чувства. Паднала съм през капак на пода в свят, който не познавам и където стари врагове може би са съюзници, а съпругът ми ще ме съсипе.

Ливи ме вижда от другия край на студиото, поглежда ме отново и се отправя към мен.

— Господи! Изглеждаш толкова зле, колкото аз се чувствам. — Тя нахлува в личното ми пространство, повдига брадичката ми и оглежда подутото ми слепоочие. Чувствам се като ученичка на преглед при училищната медицинска сестра. Ливи издува бузи неодобрително. — Ще изплашиш гостите в този вид. Шаина ще трябва да ги посрещне.

— Значи официално съм твърде грозна, за да работя в телевизия — неумело се опитвам да се пошегувам.

— Малцина от нас не са — сухо отговаря тя.

Не ми е смешно. Усещам състрадателните погледи на Шаина и Мат и видях втренчените погледи на режисьора и осветителите. Чули са новината за Пол. Той ще бъде споменат в предаването довечера. Поглеждам мобилния си телефон. Няма съобщения. Могат да задържат Пол до седемдесет и два часа и после да му предявят обвинение или да го освободят. Колкото по-дълго е в ареста, толкова по-лошо изглежда положението.