Джон Фаулз - Колекционерът

Макар че Калибан не би могъл да получи нищо, освен нещастното си удоволствие.

Хората, които не създават нищо — как ги мразя!

Колко много ме беше страх от смъртта през онези първи дни. Не искам да умра, защото мисля за бъдещето. Ужасно искам да знам, какво ще ми донесе живота. Какво ще ми се случи, как ще се развия, каква ще бъда след пет години, след десет, след трийсет. Мъжът, за когото ще се омъжа, местата, които ще опозная. Децата. Това не е просто себично любопитство. Това е най-лошият исторически момент за умиране. Космически пътешествия, наука, целият свят се събужда и се протяга. Започва нова ера. Знам, че е опасна. Но е чудесно да живееш в нея.

Обичам, обожавам моята ера.

Днес непрекъснато ми идват мисли. Едната беше: нетворящ човек, плюс възможност да твори, равно на зъл човек.

Другата беше: да го убия, е нарушаване на обещанието ми към това, в което вярвам. Някои хора биха казали — ти си само капка, нарушаването на обещанието ти е само капка, то няма значение. Но цялото зло в света се състои от малки капчици. Глупаво е да се говори, че малките капчици са без значение. Те и океанът са едно и също нещо.

Сънувах наяве (не за първи път) как живея с Д. П. Той ме мами, напуска ме, циничен и брутален е с мен, аз съм отчаяна. В тези сънища няма много секс, просто живеем заедно. В доста романтична обстановка. Морета, острови. Бели къщи. Понякога в Средиземно море. Ние сме заедно, много близки по дух. Подробностите са като глупостите в списанията. Но остава близостта на духа. Това е нещо истинско. И ситуациите, които си представям (той ме изоставя) също са истински. Искам да кажа, умирам като мисля за тях.

Понякога не съм много далеч от пълното отчаяние. Вече никой не знае, дали съм жива. Сигурно ме смятат за умряла, приели са, че съм умряла. Ето това е — истинската ситуация. Има и бъдещи ситуации — седя на леглото и си мисля за тях: безкрайната ми любов към някой мъж, знам, че не мога да обичам наполовина, знам, че в мен се е насъбрала любов, ще се жертвам, ще загубя сърцето си, тялото си, ума си, душата си, заради някой мерзавец като Д. П. Който ще ме предаде. Чувствам го. В началото на съня ми наяве всичко в живота ми с него е рационално и нежно, но знам, че в действителност няма да е така. Всичко ще бъде страст и насилие. Ревност. Отчаяние. Горчилка. Нещо у мен ще бъде убито. Той също ще бъде наранен.

Ако наистина ме обичаше, не би могъл да ме отпрати.

Ако наистина ме обичаше, би ме отпратил.

27-ми ноември

Среднощ.

Никога няма да избягам. Полудявам. Трябва, трябва, трябва да направя нещо. Чувствам се, сякаш съм в сърцето на земята. Цялата тежина, на цялата земя лежи върху тази малка кутийка. Тя става все по-малка и по-малка. Усещам как се свива.

Понякога искам да крещя. Докато прегракна. До смърт.

Не мога да го напиша. Няма такива думи.

Безкрайното отчаяние.

Целия ден съм така. Нещо като паника без край, на забавени обороти.

Какво ли може да си е мислел, когато ме доведе тук?

Нещо с плановете му се е объркало. Аз не се държа като момичето от сънищата му. Все едно, че си е купил прасе в чувал, без да го погледне.

Затова ли ме държи тук? С надеждата Миранда от сънищата да се появи?

Може би наистина трябва да бъда момичето от сънищата му. Да го прегърна, да го целуна. Да го прилаская, да го потупам по рамото, да го погаля. Да го целуна.

Нямах предвид това. Но то ме кара да се замислям.

Може би наистина трябва да го целуна. Нещо повече. Да го обичам. Да накарам омагьосаният принц да се появи.

С часове мисля между всеки две изречения, които пиша. Трябва да го накарам да си мисли, че най-накрая съм трогната от благородството му и така нататък, и така нататък…

Това е необикновено.

Той ще трябва да реагира.

Сигурна съм, че мога да го направя. Най-малкото, той е вманиачено чист. Никога не мирише на нищо друго, освен на сапун.

Ще преспя с тази мисъл.

28-ми ноември

Днес дойдох до страхотно решение.

Представях си, че съм в леглото с него.

Безполезно е само да го целувам. Шокът трябва да е толкова страхотен, че да трябва да ме освободи. Защото не можеш да държиш затворена жената, която ти се е отдала.

Ще се поставя изцяло в неговата власт. Тогава не бих могла да отида в полицията. Единствено бих могла да искам всичко да се потули.

Толкова е очевидно. Просто боде в очите.

Като наистина добра жертва в шаха.

Като рисуването. Не можеш да правиш една линия сантиметър по сантиметър. Смелостта е самата линия.