Джон Фаулз - Колекционерът

Ужасно.

Изведнъж осъзнах, че и аз полудявам, че той беше страшно, страшно хитър. Разбира се, че не го интересува какво казвам за него и че му счупих нещастните порцеланови патки. Защото изведнъж се оказа, че (това е безумно, та той ме отвлече!) аз се смея пред него и му наливам чай, сякаш съм най-добрата му приятелка.

Наругах го. Истинска дъщеря на майка си. Кучка.

Ето това е, Мини. Ще ми се да беше тук, за да можем да си говорим в тъмното. Само ако можех няколко минутки да си побъбря с някого. С някого, когото обичам. Казвам го много по-леко, отколкото е в действителност.

Отново ще се разплача.

Толкова е нечестно!

17-ти октомври

Мразя промяната у себе си.

Приемам прекалено много неща. Да започна с това, че най-напред си мислех да се заставя да се държа неутрално, да не допускам лудостта му да вземе връх в даденото положение. Но той би могъл да го е намислил именно така. Кара ме да се държа точно, както той иска.

Това не е просто една фантастична ситуация, това е фантастична вариация на фантастична ситуация. Искам да кажа, сега след като съм в ръцете му, той не се кани да прави това, което всеки би очаквал. Така ме принуждава да се чувствам неестествено благодарна. Толкова съм самотна. Не може да не разбира това. Ще вземе да ме накара да разчитам на него.

На ръба съм, въобще не съм толкова спокойна, колкото изглежда (когато чета, каквото съм написала).

Има толкова много време, което трябва да преживея. Безкрайно, безкрайно, безкрайно време.

Това, което пиша, е неестествено. Сякаш двама души се мъчат да поддържат разговор.

Точно обратно на рисуването. Правиш една линия и веднага разбираш дали е добра или не. Но сега пиша един ред и след време го прочитам отново.

Вчера вечерта поиска да ме снима. Оставих го да направи няколко кадъра. Помислих, може да допусне невнимание и някой да види снимките. Но предполагам, че живее съвсем сам. Трябва да е така. Вероятно цяла нощ е проявявал и копирал снимките (нима би могъл да отиде във фотоателие? Изключено!). Аз, осветена от светкавица на няколко парчета гланцова хартия. Не ми хареса светкавицата. От нея ме боляха очите.

Днес не се случи нищо, освен че постигнахме нещо като споразумение, за да ме остави да се раздвижвам. Без дневна светлина все още. Но мога да излизам във външното помещение. Чувствах се вкиснато, така че се държах вкиснато. След обяд го накарах да се махне, след вечеря също го накарах да се махне. Подчини се и двата пъти. Прави всичко, което му кажа. Купи ми грамофон и плочи, и всичко от огромния списък, който му дадох. Иска да ми купува разни неща. Бих могла да пожелая всичко. Освен свободата си.

Купи ми скъп швейцарски часовник. Казах му, че ще го използвам докато съм тук, и ще му го върна, преди да си тръгна. Казах му, че не мога да понасям оранжадения килим на пода и той донесе някакви индийски и турски неща. Три индийски рогозки и красив, тъмночервен, розово-оранжев и в сепия, поръбен с бяло турски килим (обясни ми, че бил единственият, който „те“ имали, така че, не мога да го отдам на неговия вкус).

Сега тази килия е малко по-годна за живеене. Подът е много мек и еластичен. Строших всички гнусни пепелници и вази. Грозните украшения не заслужават да съществуват.

Толкова много го превъзхождам. Знам, че звучи порочно и самонадеяно. Но наистина е така. Така че, пак става дума за добрите училища и noblesse oblige 9 9 Благородството задължава. — Бел.пр. . Чувствам, че трябва да му покажа как живеят и се държат приличните човешки същества.

Преди три вечери беше толкова странно. Толкова бях възбудена, че ще напусна тази крипта. Чувствах, че почти напълно се владея. Изведнъж всичко ми се стори като някакво велико приключение, нещо, за което след някой и друг ден ще разказвам на всички. Нещо като партия шах със смъртта, която най-неочаквано съм спечелила. Чувството, че съм била изложена на ужасен риск и сега всичко е минало. Дори, че ще ме пусне да си отида.

Безумие.

Трябва да му дам име. Ще го наричам Калибан.

Пиеро. Прекарах цял един ден с Пиеро, прочетох всичко за него, разгледах всички илюстрации в книгата, преживях ги. Как бих могла да стана добър художник, когато знам толкова малко геометрия и математика? Ще накарам Калибан да ми купи книги. Ще стана геометрик. Ще разбия съмненията за модерното изкуство. Представих си Пиеро застанал пред картина на Джаксън Полак 10 10 Джаксън Полак (1912–1956) — американски живописец, най-изтъкнатия представител на „живописта на жеста“ — абстрактния импресионизъм. — Бел.ред. , не, дори на Пикасо или Матис 11 11 Анри Матис (1869–1954) — френски художник, преминал през основните течения на модернизма. — Бел.ред. . Очите му. Просто виждам очите му.