Джон Фаулз - Колекционерът

Знаех, че съм слаб. Трябваше още в началото да й кажа да не бъде отвратителна. Бях много слаб. Сякаш нещо ме засмука против волята ми.

Тя отново наклони глава, така че не можех да виждам лицето й.

— Аз ли съм първото момиче, което целуваш?

Не бъди глупава.

— Просто се отпусни, успокой се, не се срамувай.

След това се обърна и отново започна да ме целува, със затворени очи. Разбира се, беше изпила три чаши с шери. Това, което се случи след това, беше най-притеснителното, започнах да се чувствам наистина възбуден, а винаги съм смятал (това го чух в армията), че един джентълмен трябва да се контролира, докато настъпи подходящият момент, така че не знаех какво да правя. Помислих си, че може да се обиди, така че се опитах да седна по-изправен, когато тя махна устата си.

— Какво има? Заболя ли те?

Да, казах аз.

Тогава тя стана от коленете ми, махна ръцете си от врата ми, но седна много близо.

— Няма ли да развържеш ръцете ми?

Станах, чувствах се засрамен и трябваше да отида до прозореца, където се направих, че оправям нещо на пердето, а през цялото време тя ме наблюдаваше над облегалката на канапето, коленичила върху него.

— Фердинанд, какво има?

Нищо няма, казах аз.

— Няма от какво да се боиш.

Не се боя.

— Върни се при мен, тогава. Загаси лампата. Нека останем само на светлината от огъня.

Направих каквото поиска, загасих лампата, но останах до прозореца.

— Хайде! — Беше много изкусителна.

Казах, не е хубаво. Ти само се преструваш.

— Така ли?

Знаеш, че е така.

— Защо не дойдеш да видиш сам.

Не помръдвах, през цялото време знаех, че това е лоша грешка. След това тя отиде и застана до огъня. Вече не се чувствах възбуден, чувствах се леден отвътре. Това беше изненадата.

— Ела и седни тук.

Тук съм си добре, отговорих.

Е, изведнъж тя дойде до мен, хвана ръката ми и ме дръпна до огъня. Аз й се оставих. Когато стигнахме там, тя протегна ръце и ме погледна така, че трябваше да я развържа. Веднага се приближи и ме целуна отново, за което трябваше леко да се повдигне на пръсти.

След това направи нещо наистина шокиращо.

Не можех да повярвам на очите си, тя отстъпи назад, разкопча халата и отдолу нямаше нищо. Беше чисто гола. Аз само бегло погледнах, а тя стоеше усмихната, очакваше, чувствах го, да направя нещо. Вдигна ръце и започна да развързва косата си. Умишлено ме провокираше, застанала без дрехи в отблясъците от огъня и сенките. Не можех да повярвам (по-скоро, бях принуден да повярвам, но никак не можех), че всичко това, което виждах е истина.

Беше ужасно, накара ме да се чувствам като болен и да се разтреперя, щеше ми се да съм на другия край на света. Беше по-лошо, отколкото с проститутката — нея не я уважавах — но с Миранда, тази, която си мислех, че познавам, просто не можех да понеса срама.

Стояхме там, тя беше точно пред мен и тръсна глава, за да освободи косата си, а аз се чувствах все повече и повече засрамен. След това дойде при мен и започна да сваля сакото ми, след това връзката ми, разкопча копчетата на ризата ми едно по едно. Бях като глина в ръцете й. След това започна да ми съблича ризата.

Продължавах да си мисля, спри, спри, това не е хубаво, но бях толкова слаб. Тогава и аз останах гол, а тя се притискаше към мен и ме прегръщаше, но бях целия напрегнат, сякаш не бях аз, а някой друг, и сякаш и тя беше някоя друга. Знам, че тогава не бях нормален, щом не направих това, което се очакваше от мен, а тя направи някой неща, за които няма да кажа, освен че никога не бих си ги помислил за нея. Лежеше до мен на канапето и така нататък, но целият отвътре бях свит на топка.

Накара ме да изглеждам истински глупак. Знам какво си мислеше, мислеше си, ето защо било, ето защо той винаги се отнася към мен с такова уважение. Исках да го направя, исках да й покажа, че мога да го направя, да й докажа, че се държа с уважение не заради това. Исках само да види, че мога да го направя, а после да й кажа, че няма да го направя, че е недостойно за мен, че е недостойно за нея, че е отвратително.

Е, останахме да лежим така известно време и усещах, че ме презира, като ненормален.

Накрая тя стана от канапето, коленичи до мен и започна да гали главата ми.

— Случва се на много мъже, това няма значение. — Ще си помислиш, че е събрала целия световен опит, като я чуеш.

Върна се при камината, облече халата си и седна, като ме гледаше. Аз се облякох. Казах й, знаех, че никога няма да мога да го направя. Измислих една дълга история, така че тя да ме съжалява, пълна с лъжи, не знам дали ми повярва — за това как чувствам любовта, но не мога да стигна до край. И поради това трябва да я държа при мен.