Джон Фаулз - Колекционерът

Знам какво биха си помислили някои. Биха си помислили, че поведението ми е особено. Знам, че повечето мъже биха се възползвали от нечестното преимущество, а имаше много възможности за това. Можех да използвам хлороформа. Можех да направя каквото си поискам, но не съм от тези, определено не съм от тях. Беше като някоя гъсеница, която трябва да храниш цели три месеца, а се мъчиш да го направиш за няколко дни. Знаех, че нищо добро няма да излезе от това, тя винаги толкова бързаше. Хората днес искат да получават, още не са си помислили за нещо и вече искат да го имат в ръцете си, но аз съм различен, определено съм различен, старомоден, обичам да мисля за бъдещето и да оставям нещата да се развиват в подходящото за тях време. Спокойствието решава всичко, както обичаше да казва чичо Дик, когато имаше да върши нещо важно.

Тя никога не разбра, че за мен беше важно притежаването. Да я имам, това ми беше достатъчно. Нямаше нужда да се прави каквото и да било. Просто исках да я имам и да съм сигурен, в края на краищата.

Минаха два или три дни. Тя не говори много, но един ден след обяда ми каза: — Аз съм затворена за цял живот, нали?

Личеше си, че само си приказва, затова не отговорих.

— Не е ли по-добре пак да станем приятели?

Нямам нищо против, казах.

— Тази вечер искам да се изкъпя.

Добре.

— После може ли да поседим горе? Заради тази стая… Полудявам вече в нея.

Казах, ще видим.

Всъщност, запалих камината и приготвих всичко. Проверих дали не е останало нещо, с което да ме нападне. Няма смисъл да се преструвам, че й се доверявах както по-рано.

Е, тя се качи, за да се изкъпе и всичко мина както обикновено. Когато излезе, завързах ръцете й, без устата, и я последвах долу. Забелязах, че се беше парфюмирала, беше вдигнала косата си нагоре, като предишния път и беше с червено-белия домашен халат, който й бях купил. Поиска малко от шерито, което не бяхме допили (имаше половин бутилка), аз й налях и тя застана до камината, загледана в огъня и протягаше един по един голите си крака, за да ги стопли.

Стояхме и пиехме; не казахме нищо, но веднъж или два пъти, тя ме погледна по особен начин, сякаш знаеше нещо, което аз не знам и това ме изнервяше.

Поиска още една чаша, изпи я за минута, после поиска още една.

— Седни — каза тя, така че аз седнах на канапето, там, където ми посочи. За момент се загледа в мен. След това застана срещу ми, много смешно, и се поклащаше от крак на крак. След това дойде — врът! Бам! И седна на коленете ми. Това ме завари напълно неподготвен. Някак си успя да сложи ръцете си зад главата ми и в следващия миг вече ме целуваше по устата. След това сложи глава на рамото ми.

— Не бъди толкова вдървен — каза ми тя.

Бях като ударен от гръм. Само това не бях очаквал.

— Прегърни ме — продължи. — Така. Не е ли хубаво? Тежа ли ти? — И пак сложи глава на рамото ми, а моята ръка беше на кръста й. Беше топла и ухаеща и трябва да кажа, че халатът й беше отворен до много ниско и беше разкопчан до над коленете, но сякаш тя не се интересуваше, просто протегна краката си върху канапето.

Какво нравиш? Попитах аз.

— Толкова си стегнат. Отпусни се. Няма за какво да се тревожиш. — Е, опитах се, тя беше неподвижна, но знаех, че нещо не е както трябва в тази ситуация.

— Защо не ме целунеш?

Тогава разбрах, че наистина става нещо. Не знаех какво да правя, целунах темето й.

— Не така.

Не искам, казах.

Тя се надигна, все още върху коленете ми и попита:

— Не искаш?

Погледна встрани, беше трудно със завързаните й ръце зад врата ми, не знаех какво да направя, за да я спра.

— Защо не?

Тя ми се смееше.

Мога да стигна до твърде далеч, казах аз.

— Аз също.

Знаех, че ми се присмива, че отново ми се подиграва.

Знам какво съм аз, казах.

— Какво си ти?

Не съм от тези, които харесваш.

— Не знаеш ли, че понякога всички мъже са привлекателни? — Тя някак си разклати главата ми, като че ли се бях държал глупаво.

Не знаех, казах аз.

— Добре тогава.

Става дума, за това, до което може да доведе, което правиш.

— Не ме интересува, до какво ще доведе. Наистина бавно загряваш. — След това, внезапно, започна отново да ме целува, дори почувствах езика й.

— Хубаво ли е това?

Разбира се, трябваше да кажа, че беше хубаво. Не знаех каква е истинската й игра, това ме изнервяше допълнително, освен че бях нервен заради целуването и другите работи.

— Хайде тогава, опитай!

Тя завъртя главата ми. Трябваше да го направя и устата й беше много хубава. Много мека.