Джеймс Патерсън - Крос

— Господи! — промърмори Сампсън.

И двамата бяхме скочили на крака и разглеждахме снимките една по една.

— Според доклада на патолога всички разрези са направени, след като вече е бил мъртъв — добави Бетси. — Вероятно с хирургически инструмент. Може би скалпел и трион. Мислите ли, че това може да е вашият човек? — Изражението й бе обнадеждено, озарено от някаква наивност.

— Мисля, че трябва да научим нещо повече — отвърнах. — Може ли да получим ключовете от апартамента?

Тя бръкна в джоба си и гордо ги размаха:

— Знаех си, че ще ме помолите за това.

— Мамка му, Алекс! Серийни изнасилвания, серийни убийства. А сега и връзка с мафията? — Сампсън удари с юмрук покрива на колата. — Всичко това не би могло да е съвпадение. Не може! Не е!

— Определено би могло да означава нещо, ако става дума за същия тип — напомних му аз. — Нека да видим какво се е случило тук. Опитай се да не изпреварваш събитията.

Джон не беше далеч от истината. Нашият бандит все повече и повече придобиваше облика на садистично чудовище с много жестоки, точно определени навици. Явно бяхме на прав път, но още не бяхме напипали точната посока.

— Ако от това излезе нещо — започна Сампсън, — тази вечер не искам да се обаждаш на старите си другарчета. Става ли? Иска ми се да разполагам с още малко време, преди федералните да се появят на сцената.

Федералните вече знаеха за убийството на Фонтана, след като съществуваше предположение, че е замесена мафията. Но изнасилванията все още бяха към вашингтонската полиция, в местния периметър на действие.

— Не знаеш със сигурност дали ще поемат случая — отбелязах аз.

— Да, бе! — щракна с пръсти Сампсън, — забравих! На теб са ти заличили спомените, след като си напуснал Бюрото, също като в „Мъже в черно“ 33 33 Филм от 1997 г., награден с „Оскар“, с участието на Томи Лий Джоунс, Уил Смит, Линда Фиорентино. — Б.пр. . Е, позволи ми да ти напомня — те ще се заемат с този случай . Много си падат по подобни неща. Ние вършим цялата работа, а феберейците обират лаврите.

Стрелнах го с поглед.

— Докато бях в Бюрото, негодувал ли си, когато съм се включвал в някой случай? Някога засягал ли съм те с нещо?

— И да се е случвало, не се тревожи сега за това — успокои ме той. — Ако имаше смисъл да се говори за миналото, щях да ти кажа. Но по дяволите, ти никога не си се намесвал в някой от моите случаи!

Спряхме пред тухлена сграда с апартаменти, намираща се срещу Каролина Парк. Кварталът бе хубав; не се съмнявах, че убийството на Фонтана е разтърсило всички съседи. Освен това се намираше на по-малко от три километра от мястото, където Лиза Бранд е била нападната само няколко часа след като Бени Фонтана е бил убит.

Прекарахме следващия час в апартамента, като с помощта на снимките от престъплението и засъхналите петна от кръв по килима се опитвахме да възстановим убийството, от което ти настръхваше кожата. Това не ни даде конкретна връзка с останалите случаи, но поне беше някакво начало.

Когато си тръгнахме, се насочихме към югозападната част на Джорджтаун, минавайки по най-обичайния маршрут до квартала, където живееше Лиза Бранд. И двамата искахме да продължим, затова обиколихме наоколо, като се движехме в хронологичен ред по местата, където са били извършени и останалите престъпления.

В два и половина сутринта със Сампсън седяхме в едно сепаре в денонощна закусвалня. Върху масата пред нас бяха пръснати папките с досиетата и ние отново и отново ги преглеждахме. Бяхме твърде увлечени от разкритията, за да спрем, твърде уморени, за да се приберем у дома.

За пръв път имах възможност да се запозная с досието на Бени Фонтана. Прочетох няколко пъти доклада на патолога. Сега разглеждах списъка с вещите, които са били взети от апартамента. По време на четвъртия или петия оглед погледът ми се спря върху конкретен предмет: откъснат ъгъл от бял плик, облепен с фолио по края. Бил е намерен под дивана, само на няколко крачки от тялото на Фонтана. Като стана дума за крачки, си спомних за отрязаните крака на мафиота.

Изправих се рязко в стола. Точно това са най-ценните мигове във всеки неразрешен случай.

— Трябва да отидем някъде — заявих бодро.

— Прав си. Да се прибираме у дома — съгласи се Сампсън.

Повиках сервитьорката, която дремеше зад тезгяха.

— Има ли някъде наблизо денонощен магазин? Важно е.

Сампсън беше твърде изморен, за да спори. Последва ме навън, след това зад ъгъла, а сетне още няколко пресечки до ярко осветения магазин. Огледах набързо рафтовете и открих това, което търсех.