Джеймс Патерсън - Крос

Вместо това извади скалпела и се зае с лицата и гърлата им. Ако имаше повече време, щеше да „зашие“ устата и очите им — безгрешно послание. Направи десетина снимки за колекцията си.

Някой ден, при това много скоро, Касапина щеше да ги покаже на този, който им бе платил да го убият. Но се бе провалил . Все едно вече бе мъртъв.

Този мъж беше Джон Маджоне, самият дон.

За Майкъл Съливан бе характерно внимателно да обмисля всичко, което предприема, а не просто да отхвърля работата. Тази черта му помогна да подходи прецизно при устройването на семейството му. Малките подробности — като къде живеят и кой знае за това, бяха от изключително значение. Спомените за месарницата на баща му във Флатланд никога не го напускаха: тентата с широките ивици в оранжево, бяло и зелено — като ирландското национално знаме; ослепителната белота на магазина отвътре; шумната месомелачка, от която цялата сграда се тресеше. Затова за новия си живот той бе избрал богатия и изискан окръг Монтгомъри в Мериленд, много далеч от Бруклин. И по-специално — малко градче край река Потомак.

Следобедът, в който се върна от пътуването си в Европа, той шофираше точно с четиридесет километра в час през Потомак Вилидж и като всеки добросъвестен гражданин спря и изчака вбесяващо бавния светофар на ъгъла на „Ривър“ и Фолс Роуд да светне зелено.

А и така имаше повече време да помисли или по-точно да се отдаде на фантазиите, на които обикновено се наслаждаваше.

Но сега го интересуваше само кой беше поръчал удара срещу него. Ако беше Маджоне, това засягаше и семейството му. Дали беше безопасно да се прибере у дома?

Бе подбрал изключително внимателно „образ“ за пред семейството си — юпи от средната класа. Някои от особеностите на избрания от него стил на живот доста го забавляваха: например маслото с ниско съдържание на мазнини; радиото в модния сув на съпругата му, винаги нагласено на „Нашънъл Пъблик Рейдио“; странните храни, като например кифлички от пълнозърнесто брашно със зехтин. Безкрайните радости в живота на едно юпи бяха напълно абсурдни и смешни за Касапина.

Тримата му синове посещаваха частното „Ландор Скул“, където си другаруваха с най-възпитаните, но понякога доста лицемерни дечица от прослойката на средно заможните американци. В окръг Монтгомъри имаше доста богати лекари, които работеха за Института по здравеопазването, за Управлението по храни и лекарства, за Военномедицинския център — Бетезда. Затова сега се насочи към Хънт Каунти — богато предградие, където живееше, или както се казваше: „Хънт Каунти, домът на Хънтър“ 25 25 В английския език игра на думи: hunt — ловя, hunter — ловец. — Б.пр. .

Най-после вкъщи — неговото уютно гнезденце, купено през 2002 г. за милион и половина долара. Шест големи спални, четири бани, отопляем басейн, сауна, гимнастически салон в сутерена. Сладката Кейтлин — неговата любов в нормалния му живот, която напоследък прекарваше доста време на кушетката при психиатъра си, а освен това разполагаше с личен лечител екстрасенс. И всичко това бе платено благодарение на смъртоносния му занаят, за който никой не знаеше.

Съливан се бе обадил предварително по мобилния си телефон и сега всички бяха излезли на моравата пред къщата да го посрещнат — махаха му като едно голямо и щастливо семейство, за каквото се смятаха. Нямаха никаква представа, че са част от маскировката му, че са неговото прикритие.

Той изскочи от кадилака усмихнат широко като типичен преуспяващ американец, тананикайки любимия си припев: „Татко си е у дома, вашият татко се прибра у дома, за да остане“. А Кейтлин и децата припяха в отговор: „Той вече не е на хиляди километри от нааас!“

Животът му беше идеален. С изключение на това, че в момента някой се опитваше да го убие. И разбира се, тежките спомени от миналото му, детството му в Бруклин — лудият му баща, омразната задна стаичка в дъното на магазина. Но в момента Касапина се опитваше да не мисли за всичко това.

Отново си беше у дома. За да увенчае завръщането си, направи театрален поклон пред семейството си, което избухна във възторжени ръкопляскания. Приветстваха завърналия се герой.

Понеже тъкмо това беше той — герой.

— Хей, Алекс, ти ли си? Как си? Отдавна не сме се виждали, голямо момче! Добре изглеждаш — викна ми една дребничка, хубава жена, която се казваше Малина Фрийман.