Джеймс Патерсън - Крос

— Да, татко, по-късно . Може би следващата седмица, ако имаме късмет — продължи Джени и сърдито ми отдаде чест. Жестът й ме прониза като копие.

— Съжалявам — измърморих, — наистина съжалявам, деца.

След което подкарах към Кентъки Авеню, където трябваше да посрещна Нед Махони и хората от специалния му екип за спасяване на заложници. Трябваше да разбера какво изисква спешната ми намеса.

Както се оказа, дори не можах да се доближа до Кентъки и Петнадесета улица. Полицаите от вашингтонското управление бяха блокирали района в радиус от десет преки. Положението определено изглеждаше напечено.

Затова слязох от колата и тръгнах пеша.

— Какво става? Чули ли сте нещо? — попитах продавача в кварталната хлебарница, откъдето понякога купувах понички с конфитюр за хлапетата.

— Навсякъде е пълно с ченгета — процеди той. — Само се огледай, братче, ровят наоколо като свине.

Той явно не знаеше, че съм бил детектив към отдел „Убийства“, а сега работя към ФБР. Кимнах му сдържано, но човек никога не свиква с подобно презрение, дори понякога да е с основание. Може да сме „свине“, но ние рискуваме живота си заради такива като него. Повечето хора не разбират колко е опасна нашата професия.

Говориш така, защото не знаеш какво е да гърмят по теб! Това исках да кажа на хлебаря, но не го направих. Просто си тръгнах, за пореден път преглъщайки обидата.

Закрачих забързано, докато най-после не зърнах Нед Махони. Размахах значката си на агент от ФБР, за да ме пропуснат. Все още нямах представа какво ставаше. Знаех само, че държат заложници в някаква лаборатория за наркотици, където се занимавали с производство и пакетиране на синтетична дрога.

— Каква утеха си ти за уморените ми очи — възкликна Махони, когато ме видя да вървя към него. — Алекс, няма да повярваш в каква смрадлива каша сме се забъркали!

— Искаш ли да се обзаложим?

— Десет долара, че досега не си се сблъсквал с нищо подобно. Вади парите!

Двамата си стиснахме ръцете. Определено не исках да загубя този облог.

Нед потриваше двудневната си руса брада, докато говореше с обичайния си маниер — задъхан и възбуден, без да дава възможност никому да вметне и една дума. Не можех да отклоня поглед от наболите по светлата му кожа косъмчета. Поразително бе как човек, преминал четиридесетте, може да има толкова рядка брада! Харесвам Нед Махони, макар че понякога може да бъде доста неприятен.

— Неколцина типове, може би петима или шестима, били добре въоръжени, нахлули в лабораторията за наркотици, за да я ограбят — рече той. — Но вътре се сблъскали с известни проблеми. Както разбрахме, в сградата има хора. Това е още едно усложнение, с което ще трябва да се справим впоследствие. После…

Вдигнах ръка, за да спра потока от думи, изливащ се от устата му:

— Сигурно работниците в лабораторията. Повечето са жени, майки и баби. За това ли става дума? Вътре има близки и роднини на наркопласьорите, на които те доверяват стоката си, така ли е?

— Е, значи ти е ясно защо те повиках — ухили се Махони през зъби. Тонът му напомняше сърдитата скороговорка, с която Джени ме бе удостоила преди малко. Това бе донякъде начин да прикрият уязвимостта си.

— Значи крадците и наркопласьорите са се оказали затворени вътре заедно? Защо не ги оставим да се изпозастрелят един друг?

— Вече имаше подобно предложение — отвърна Махони със сериозно изражение. — Но сега стигаме до най-хубавата част, Алекс. Ти си тук, защото въоръжените типове, които са нахлули да оберат лабораторията, са от Специалния отряд, твоите стари другари. Сега те са другите лоши момчета от сериала „Всичко лошо, което може да се случи, със сигурност ще се случи!“

Отново ми призля. Познавах повечето момчета от Специалния отряд.

— Двама патрулни са чули изстрели в сградата — продължи да обяснява Маркони. — Влезли да разберат какво става. Единият от униформените бил застрелян. Разпознали момчетата от Специалния отряд.

Бях толкова изумен, че едва успях да отроня:

— Излиза, че момчетата от ОСЗ на ФБР са тук, за да се бият с онези от Специалния отряд към вашингтонското полицейско управление…

— Така излиза, човече. Добре дошъл в блатото. Имаш ли някакви идеи как да се измъкнем от него?

Да — помислих си: — Веднага си тръгни оттук. Върни се при децата си. Днес е събота. Не съм на работа.

Подадох на Нед десетачката за изгубения бас.

Определено не виждах как можем да се измъкнем от тази каша. Махони ме бе повикал точно заради това, надявайки се да открия начин.