Даниел Глатауер - Вечно твой

Двамата с Лукас бяха разговаряли цели пет часа. „Все нещо ще ни хрумне — бе казал той накрая. — Все нещо ще НИ хрумне.“ Беше й обещал. Когато Юдит проследи аромата на кафе до кухнята, Лукас стоеше облегнат на един шкаф и й се усмихна окуражаващо.

— Тук ли живееш вече? — попита тя.

— От време на време, само при специални случаи.

— Лукас, не искам заради мен да…

— Две лъжици захар, без мляко?

Щом се върна във Виена, тя взе твърдото решение да обяви война на Ханес Бергталер с подкрепата на Лукас и Бианка. Но как можеше да се отърве от неговата сянка? Като го подмамиш да напусне скривалището си, посъветва я Лукас. Юдит търпеливо трябваше да изчака следващата му поява. За да демонстрира извоюваната си самоувереност, но и за да провокира Ханес, тя на няколко пъти си сложи грозния кехлибарен пръстен.

— Това някакъв талисман ли е? — попита Бианка.

— Не, по-скоро е оръжие — отвърна Юдит.

— На ваше място бих си взела истински бокс.

Минаха още две седмици без изненади или действия от страна на Ханес. Поради обзелата я тревога обаче Юдит усещаше, че скоро ще се случи нещо. Този път искаше да го изпревари.

— Защо не му се обадим в офиса? — предложи Бианка.

— Ще го направиш ли? — помоли я Юдит.

— Естествено, и на мен ми е любопитно какво е станало с него. Но не вярвам да се е самоубил заради вас. Мъжете бръщолевят такива неща, за да си придават важност.

— А как ще реагираш, ако той вдигне телефона?

— Ще кажа, че съм сбъркала номера. Никога няма да ме познае. Умея да преправям гласа си. Ще имитирам Барт Симпсън.

На позвъняването отговори колежката му Беатрикс Ферстел.

— Може ли да ме свържете с господин Бергталер?

Бианка звучеше по-скоро като Мики Маус, отколкото като Барт Симпсън.

— Да, и кога ще се върне? Ясно, значи е в болнични. — „Още е жив“, успя да прошепне на Юдит. — В болница ли? Но какво му е? Аха. Колко жалко. Аха. Не, просто дъщерята на една негова позната. Не, няма нужда. Ще се обадя пак, щом го изпишат. А кога очаквате да дойде на работа? В коя болница е? „Йозеф“. С „ф“ или с „в“ накрая? Добре. Благодаря, дочуване.

— Е?

— Приет е в болница „Йозеф“ със симптоми на неизвестна болест. Трябва да лежи поне още две седмици, а свижданията са забранени. Но пък ние не искаме да му ходим на свиждане, нали?

— Не, не искаме.

— Какво ви тревожи, шефке? Щом е в болница, няма от какво да се страхуваме. Като нищо ще вземе да се влюби в някоя медицинска сестра и ще ви остави на мира завинаги.

— Неизвестна болест… Това никак не ми харесва.

— Какво толкова? Сигурно е хванал птичи грип. Или луда крава. Да, не мислите, че е СПИН, шефке? Не ми се вярва. Едва ли се друса. А и не е обратен, нали? Най-много да е бисексуален. За всеки случай си направете тест. Не е нищо особено. Само ви вземат малко кръв. Изобщо не боли. Но е хубаво да не гледате. Иначе…

— Благодаря ти, Бианка, можеш да си тръгваш. Наистина много ми помогна. Радвам се, че си до мен.

По пътя към къщи, в сумрака на една ветровита есенна вечер, Юдит изведнъж усети страх от неизвестното. Докато чакаше асансьора, си въобрази, че чува стенания от по-горните етажи. Обзета от паника, тя веднага излезе на улицата, смеси се с пешеходците и се обади на Лукас. Със сподавен от ридания глас му съобщи за мнимата болест на Ханес и постъпването му в болница. Шестото й чувство и стоновете в сградата й подсказваха, че има нещо гнило в цялата история.

Лукас обеща да дойде във Виена до два часа. Юдит се опита да го разубеди, но той не искаше и да чуе. Тя просто трябваше да запълни оставащото време. В нов прилив на смелост реши да се върне обратно. Малко преди да стигне входа на сградата обаче, рязко се обърна и тръгна към близката спирка на метрото, където уличното осветление беше по-ярко. Дори там не се чувстваше сигурна. Сирената на минаваща линейка я уплаши до смърт. Може би караха Ханес при нея, или още по-лошо — точно го бяха отвели от жилището й.

Юдит се качи на едно такси и се обади на майка си. Излъга, че случайно е попаднала в нейния квартал, и попита дали е удобно да се отбие за малко.

— А, значи си жива! — отвърна сърдито тя, но веднага смени тона. — Разбира се, знаеш, че винаги си добре дошла.

Майка й изглеждаше зле и скоро стана ясно, че отново се е разделила с баща й в дух на разбирателство. Юдит нямаше нужда от намеци, за да се почувства виновна. За наказание й прочете на глас противопоказанията на различни лекарства, които лекарите й бяха предписали срещу слепота, инфаркт, страх от смъртта и т.н. Поне Ханес не присъстваше в разговора. Юдит проверяваше часовника си през няколко минути.