Барбара Виктор - Игра на смърт

— И?

— Ти ще наддадеш повече от него.

Реми изглеждаше изненадан.

— Това е сериозна задача. Една картина на Тисо може да се продаде за милиони.

— Точно тази не. Малка е и не се смята за една от значителните му творби. Представлява портрет на жена и би трябвало да се продаде за около 250000 долара. Моите източници ми съобщават, че Тоглин иска картината, защото смята, че жената на картината прилича на покойната му майка. — Той леко се усмихна. — Трогателно, нали? Естествено, ако наддаването стигне твърде висока цена, предполагам, че Тоглин ще постъпи по-практично и не така емоционално.

Образът на жената, която държеше бебето, бе останал жив в ума на Реми, макар че моментът не беше подходящ да се разсейва. Той се застави да се съсредоточи върху това, което Стария говореше. Накрая той рече:

— Толкова висока, че Тоглин да повярва, че ти си неблагоразумен. Но и не толкова висока, че да съсипеш бюджета ми. — Той се усмихна и се наведе напред. — Когато Тоглин научи, че ти си купил картината, тоест, ако той се откаже от наддаването, бас държа, че ще накара някого да се свърже с теб и ще се опита да ти предложи сделка. Ти ще демонстрираш склонност, но без да изгаряш от желание. Той ще бъде този, който ще те преследва. Точно сега е без значение колко пари ще загубим за картината.

Реми се засмя.

— Някой някога казвал ли ти е, че половината от успехите ти се дължат на късмета ти?

— На късмета, на Бога, знам ли? — Стария сви рамене. — Просто се опитвам да си върша работата. Да си оправдая заплатата, за да мога да се пенсионирам и да се отдам изцяло на зеленчуковата си градинка. — Той се протегна напред и стисна рамото на Реми. — Мога ли да продължа?

Реми кимна, на лицето му беше изписано, че му е забавно.

Стария се отпусна назад на стола си и се впусна в нови технически подробности. Нямаше намерение да осигури възможност на Реми да му откаже.

— Френски екип от антитерористи–съдебни експерти вече работи над възстановяването на мерцедеса, а също и на останките от бомбата — започна Стария. — В екипа са включени специалисти, които използват сложно оборудване за щателно претърсване на улиците около ресторант „Фуке“. Като, естествено, отделят специално внимание на развалините, в които се е превърнал писоарът.

Вниманието на Реми се отклони към един пункт в далечината. Вън от съмнение беше, че гори от желание да научи всичко за Али Карим и за швейцарския клон на алчната му фамилия, но въпреки това, как можеше да започне отново, тръгвайки от една лъжа?

— Досега не са намерили никакви човешки останки, което означава, че те приемат, че шофьорът си е тръгнал — продължи Стария. — Несъмнено, според тях, макар и да е възможно той да е бил мишената на съучастника си, влиятелните сили твърдят, че е избягал, за да спасява живота си. — Той внимателно се взря в Реми. — В един миг Андреас Карим изчезва от екрана на френските радари. Ако са разбрали, че той е пристигнал във Франция, в което се съмнявам, тъй като той си сменя паспортите толкова често, колкото един средностатистически гражданин си сменя бельото, те не са намерили връзката между него и атентаторката. — Той замълча. — С други думи, не са установили, че той е взел колата на летището и я е карал до момента, в който тя се взриви.

— Французите сигурно са започнали ДНК анализи на останките, намерени на мястото — рече Реми.

Стария леко се усмихна.

— Намерени са различни парчета от атентаторката, които са транспортирани до парижката морга за анализ на ДНК и на пръстовите отпечатъци. Извикали са съдебен зъболекар, за да извади челюстта на атентаторката, тъй като още били останали два непокътнати зъба. Освен това друг екип от френски експерти са свалили отпечатъци от пръсти по кормилото. — Гласът на Стария внезапно се изпълни със съжаление. — Боя се, обаче, че французите ще имат големи проблеми с идентифицирането на атентаторката, както и с проверката на идентичността на шофьора. — Той се наведе напред. — Разбираш ли, някакъв тъпанар в лабораторията случайно заразил мострите от ДНК и изгубил всички късчета от челюстта, с които разполагали, а освен това и всичко останало, намерено на местопрестъплението, включително и отпечатъците от пръсти от вътрешността на колата.

Минаха няколко секунди, преди той да докосне Реми по рамото.

— Ние имахме късмет — тихо продължи той. — Тя има досие. Швейцарка е. От добро семейство от Женева. Както изглежда, и Андреас като баща си има предпочитания към швейцарките. Какъвто бащата, такъв и синът, крушата не пада по-далеч от дървото, не е ли така? — Той се дръпна назад. — А за отпечатъците от пръсти по кормилото — те напълно съвпадат с тези на Карим.