Барбара Виктор - Игра на смърт

Реми усети, че го въвличат в играта.

— Каква е връзката с Тоглин?

Стария внимателно изгледа Реми. Той се премести напред на стола си.

— Преди шест месеца компанията „Ориент Трейдинг“ беше продадена на символична цена на Бригите Тоглин Карим. — Той се спря, сякаш сам доволен от себе си. — В товарителниците на камионите за бутиковите вещи е вписана фирма с название „Модни аксесоари“. — Той се облегна назад и кръстоса ръце на гърдите си. — Едноличен собственик на „Модни аксесоари“ е Бригите Карим. От това, което научихме, дамата осъществява износ на скъпи украшения, бижута, броеници, рокли, декорирани с бродерия, джелаби и тюрбани. Бизнесът й е доходен, тя зарежда скъпи бутици в Женева, Брюксел, Париж и Рим. Всичките много луксозни, трябва да призная, и всичко щеше да е съвсем почтено, ако се изключи обстоятелството, че мадам Карим закри компанията „Ориент Трейдинг“, веднага след като я купи от брат си, за да основе новата фирма. — Той внимателно наблюдаваше Реми. — Проблемът е в това, че някой е забравил да промени регистрацията на камионите.

Реми се готвеше да каже нещо, но Стария му даде знак да мълчи.

— Бомбата във „Фуке“ е направена от същия вид материали, като тези, които намерихме в камионите.

Реми можеше да предположи това, макар че сега не беше моментът да направи компромис или да сваля гарда си.

— Няма твърде много начини за направата на една бомба.

— Точно така — тихо рече Стария, — тъй като уплътнителният материал точно за тази бомба са стари вестници. Те, обаче, бяха с дата от седмица, преди да конфискуваме материалите от тези камиони. — Той спря за малко. — Анализът показва, че вестниците бяха броеве на един женевски ежедневник. — Той пак спря. — А детонаторът? — попита той реторично, преди да отговори. — Добър стар надежден швейцарски часовник. Това, което френските власти още не са установили, е как бомбата избухна два часа и тридесет минути по-рано. — Той се облегна на стола си с доволно изражение на лицето. — Или старият надежден швейцарски механизъм е спрял и пак е продължил да работи, или е имало допълнителен дистанционен прекъсвач за контрол на устройството.

Реми нямаше никакво намерение да се издаде, че внезапно е разбрал защо и как атентаторката бе подала бебето на жената, преди да се самовзриви. Това беше атентаторка самоубийца с майчин инстинкт. Атентаторката преждевременно бе активирала прекъсвача, но не и преди да подаде бебето си на първия подходящ човек, когато шофьорът, нейният съучастник, слезе, за да пусне една вода. Реми се чувстваше вкаран в клопка. Сега повече от всякога единственото, което искаше, беше да сложи край на този — по негова преценка — съвършен дебат, целящ неговото завръщане.

— Не е нещо необичайно да се използват два прекъсвача — каза той. Поне беше започнал да се отпуска. Очевидно Стария не го подозираше в нищо и смяташе, че говори честно за спомените си от мястото на атентата. — Какво искаш? — попита накрая Реми.

Стария се наведе напред.

— Започни от там, където бе спрял — помоли го той. — Направи още един опит и ако не успееш, аз никога повече няма да те занимавам с този въпрос.

— Благородството ти ме изумява — отговори Реми, преди да сведе очи към ръцете си. — Но, както и да е, ти беше този, който се занимаваше с Тоглин. Аз нямах представа за тези нови европейци, които той е вербувал. Ти ми беше възложил да работя върху връзките на крайнодесните фракции с терористичните групи от Близкия изток.

— Точно така — каза Стария. — Помисли си само колко време изхаби. — Той се поспря. — Помисли си колко много усилия вложихме в тази операция. Следващата стъпка щеше да е да потърсим начин да се срещнеш с Тоглин.

— Защо не си ми го казал навремето? — възрази Реми.

— Аз подготвях постепенно нещата — тихо каза Стария. — Смятах да го уредя чрез легендата ти в областта на изкуството. Всъщност, точно така ще го направим и сега.

Реми изглеждаше изненадан.

— Какво искаш да кажеш?

— Самоличността ти под прикритие е още напълно валидна — започна Стария, но Реми го прекъсна.

— Аз не съм се появявал никъде повече от година вече.

— Няма значение. В този бизнес хората се появяват и изчезват и това зависи от последната им сделка. Твоето име все още е известно. — Той леко се усмихна. — Или поне твоят псевдоним. В Берлин се ползваш с добра репутация. — Той замълча за малко. — Това имах предвид, когато говорех за времето и усилията, вложени в тази операция. — Той пак замълча. — Утре в Париж се провежда важен търг. Моите източници ми съобщават, че Тоглин планира да наддава за една малка картина на Тисо.