Барбара Виктор - Игра на смърт

Дори да беше разочарован, че протежето му не желае да отговори честно на въпроса, Стария не сподели чувствата си. Той се приведе напред на стола си.

— И най-дребната подробност може да се окаже важна — започна той. — Но ти естествено си бил в шок. — И той остави всичко друго недоизказано.

Реми лъжеше. Той не се измъкваше, нито се преструваше, че неправилно е разбрал въпроса, дори не твърдеше, че е бил изпаднал в такъв шок от експлозията, та не може да си спомни дали е видял нещо или някого. Решението му да отказва сътрудничество беше обмислено, макар че и на него самият не му беше съвсем ясно как може така безочливо да лъже един стар приятел, за да прикрие една съвършено непозната жена.

— Не — отговори Реми, като се престори, че е обмислил нещата. — Не съм забелязал нищо необичайно. — И след това пак излъга, твърде добре съзнавайки, че не е нужно да дава допълнителна информация, която е без всякаква връзка с това, което Стария искаше да чуе. — Забелязах, че на няколко от масите имаше иранци. — Той помълча. — Чух ги, че говорят на фарси. Видях също и няколко кандидати за слава, тръгнали за Кан. Но не, нищо необичайно не съм забелязал.

Стария беше много опитен. На лицето му не можеше да се прочете и намек, че е изненадан или ядосан, че протежето му не отговори съвсем честно.

— Не си видял случайно атентаторката, нали? — продължи Стария със същия спокоен глас.

— Видях само парчетата от нея — пак излъга Реми. — След взрива.

Тонът на Стария остана неутрален.

— След всеки бомбен атентат фактите стават измислици, а измислиците факти. Някой спомена, че атентаторката била слязла от някаква кола. Казват, че носела бебе. — Той леко се усмихна. — Но това може да е било пакет. Нали знаеш тези истории започват да живеят свой живот…

Реми не отклони погледа си от очите на Стария. Силите се бяха изравнили. Той трябваше да предположи, че неговата страна беше по-проницателната. „Някой“ споменал нещо пред Стария, а след това този „някой“ стана „те“. Поне в граматиката имаше предимство над него. За зла участ не му беше повярвал за това колко неточни са фактите, или за обичайните слухове, разпространявани от въображаеми източници. Стария знаеше. Реми беше сигурен в това. Атентаторката бе носела бебе.

Реми сви рамене.

— И какво следва от това?

— Абсолютно нищо — бодро отвърна Стария — А може би нещо важно, което ние сме пропуснали. — Той се усмихна. — Но това не е твой проблем. Може би ще те засегне по-късно.

Реми изглеждаше обезпокоен.

— Всичко стана толкова бързо.

— Разбира се — съчувствено каза Стария. Спокойствието му по-скоро се дължеше на способността му да запазва самообладание, не на примирение със съдбата. Нямаше никакъв смисъл да се задълбочава разговорът. Досегашният му опит му говореше, че в края на краищата, ще разбере. Отказа се да продължи и като се отпусна назад на стола, умело смени посоката. Когато пак заговори, потривайки ръце, гласът му беше изпълнен с енергия и възбуда.

— Предполагам, че Имоджин ти е казала, че мерцедесът, който се взриви пред ресторанта „Фуке“, е бил регистриран на името на компанията „Ориент Трейдинг“, една от конгломерата от фирми на Петер Тоглин. Помниш ли Тоглин?

За малко поуспокоен, но все още нащрек, Реми насочи мислите си към Петер Тоглин. Експедитивен, предпазлив, елегантен и добре образован, Петер Тоглин беше типичният гражданин на Швейцария, който водеше отшелнически живот в луксозната си вила в Лозана. Той беше човек, винаги недостъпен за журналистите, който категорично отказваше всякакви покани за светски събития и рядко го виждаше друг, освен най-близките му сътрудници, които от дълги години бяха на служба при него. Когато пътуваше, което бе доста рядко, той слизаше от колата си с личен шофьор, за да се качи на личния си самолет и оттам да отиде в добре защитена резиденция, охранявана от телохранители и сложна система за сигурност.

Реми се наведе напред и в този миг, за един миг само, някогашната му енергия сякаш се бе върнала.

— Удивително е, че не е бил по-предпазлив за това кой използва колата му.

— Само шепа хора знаят, че Тоглин е свързан с компанията „Ориент Трейдинг“, и всички те работят за мен. — Стария седна по-напред на стола си. — А сигурно можеш да си припомниш, че сестрата на Тоглин, Бригите, се омъжи за Али Карим, милиардера от Саудитска Арабия, и го ощастливи със син. — Гласът му беше пълен със сарказъм.

И двамата знаеха това досие наизуст.