Барбара Виктор - Игра на смърт

Андреас Карим се качи на самолета от Женева за Истанбул, прехвърли се на друг самолет в Анкара и пак смени полета в Кабул, където остана две нощи, проверяваше хората, караше ги да повтарят легендите си и преглеждаше фалшифицираните документи, преди накрая да пристигне в Ливан. Прекара само една нощ в Бейрут в луксозен модерен апартамент, от който долу се виждаше крайбрежния булевард „Корниш“ — достатъчно дълго, за да прибере приятелката си и детето им. Оттам тримата заминаха за Лондон. След като стъпиха на английска земя, се отправиха в големия апартамент на майка му в модния квартал „Белгрейвия“.

Като остави двете жени у дома с бебето за през деня, Андреас се срещна с двамата нови вербувани, които бяха избрани и им бяха дадени еднопосочни билети за два европейски града — единият на юг, а другият на запад от английската столица. Освен това им бяха дадени достатъчно пари, за да покриват разходите си, предвидени бяха и щедри възнаграждения за семействата им след приключване на мисиите. След като се увери, че плановете му скоро ще се превърнат в реалност, той всяка вечер се прибираше у дома за вечеря в добро настроение и изпълнен с жизнерадост.

Седем дни след пристигането на Андреас в Лондон единият от новите вербувани се взриви в синагогата на Брюксел. За двадесет и четири часа Андреас със семейството си напусна Лондон и пристигна в Париж. По време на полета, докато ядяха леката закуска, сервирана в самолета, втората от вербуваните от Андреас се взриви по време на конференцията на християни и евреи във френския град Тулуза.

Когато тримата с детето кацнаха на летище „Шарл дьо Гол“, бяха посрещнати от як мъж с бръсната глава, облечен в евтин костюм. Без да каже нито дума мъжът подаде на Андреас ключовете и талона на паркирания сив мерцедес седан, който щеше да бъде на негово разположение по време на престоя му тук. Срещата им продължи по-малко от три минути, след което отидоха при асансьора, който ги отведе до втория етаж на паркинга. Червенокосата жена с малката видеокамера остана незабелязана от групичката; тя дори се качи с тях в асансьора и слезе на същия етаж. Вървеше предпазливо на известно разстояние след тях, а камерата записваше всяко тяхно движение, докато стигнаха до колата си. Тогава тя бързо се отправи към двуместния смарт и леко се настани на седалката откъм страната на пътника, като държеше видеокамерата в скута си, готова да заснеме мерцедеса, който си пробиваше път към светлините на града. Нейният партньор, мъж с дълга кестенява коса, стигаща до раменете му, преди нея се беше настанил в колата, на седалката зад волана.

Когато Андреас се доближи до мерцедеса, той пропусна да забележи и още една двойка млади хора, седнали в малкото рено на три паркоместа от неговата кола. От момента, в който шофьорът на реното го беше паркирал там, до момента, в който Андреас и останалите се бяха появили, той и неговата спътница бяха разполагали само с двадесет и седем минути, за да монтират в колата прибор за самонасочване. Според плана мобилният телефон на Андреас вече се подслушваше от екипа за звукозапис, който ги изчакваше в тризвездния хотел близо до парижкия апартамент на майка му на авеню „Фош“.

Андреас остави куфарите в багажника, след което помогна на младата си жена и бебето да се настанят на задната седалка, а майка си настани на предната седалка за пътника. Когато седна зад волана, той завъртя ключа на запалването и бавно потегли към рампата на изхода. Реното и смартът го последваха на разумно разстояние.

Когато уредиха сметката за паркинга и когато мобилният му телефон намери френската сателитна система, Андреас проведе първия си разговор. Разговарял с весел и доволен глас, докладва екипът за звукозапис, на почти перфектен френски с някакъв мъж, който несъмнено бил роден парижанин. Разговорът им бил кратък, само колкото да си уредят среща на следващия ден в службата на мъжа.

Времето беше разкошно. Парижани бяха излезли навън на тълпи, за да се възползват от първия наистина чудесен ден на започналата доста непостоянна пролет. Под яркото слънце, заобиколени от симетричните редици на кестените, чиито млади листа шумоляха под топлия ветрец, служители и туристи се размотаваха по обяд в кафенетата по тротоарите. Паважът на Шан-з-елизе наскоро беше подновен и булевардът бе разширен, бордюрите бяха освежени с лехички с подрязани храсти, които оформяха подходите към няколко новопостроени паркинга. Дори писоарите „само за мъже“ бяха заменени със стоманени цилиндри с гладки, заоблени врати, които срещу монета от едно евро, се отваряха с плъзгане пред хората и от двата пола.