Барбара Виктор - Игра на смърт

Лекси бързо се отдалечи в противоположната посока.

Реми не я бе забелязал. Той слушаше съсредоточено гласа по мобилния си телефон, който сега притискаше към ухото си. Заслуша се.

— Ако знаехме — уверяваше го познатият глас, — не бих предложил да се срещнем там.

— Е, това ме успокоява.

— При тези обстоятелства, няма да се извинявам, че закъснях — каза гласът, след което попита загрижено: — Ти нали не си ранен?

— Не, нищо ми няма — отговори Реми, а мислите му бяха насочени към жената, която бе взела детето. А сега, в бъркотията, той я бе изгубил.

— Твърде съм зает, за да се срещам сега с теб. Довечера ще дойда в апартамента ти.

— Какво има? — попита Реми.

— Имаме проблеми. Ние го изгубихме в бъркотията.

— Ние ли? — попита Реми. — Нещо бъркаш местоименията.

— По-късно ще можеш да ми поправиш граматиката.

— Очевидно… — тихо каза Реми, след което изключи телефона.

Толкова за Париж през април, мрачно си помисли той.

Лекси бе достатъчно благоразумна, за да осъзнае, че това, което бе извършила, граничеше с неблагоразумието. Вървейки бързо в противоположната посока на Триумфалната арка, тя се опитваше да подреди мислите си. Бебето продължаваше да плаче. Тя го залюля внимателно в ръцете си и намери едно кафене. Лекият ветрец носеше зловонна миризма на изгоряла гума и опърлена плът. Хората около нея, седнали, прави или просто минувачи, описваха в мъчителни подробности къде точно се намирали, когато бомбата избухнала.

— Пеленки има в „Монопри“ — обясни й келнерът в отговор на въпроса, който Лекси му зададе, — а бебешка храна във всички аптеки. Има една аптека точно до „Монопри“ — продължи той, като отговори на следващия й въпрос — зад ъгъла. Но внимавайте… пазете се от падащи стъкла.

Лекси бе идвала в Париж достатъчно пъти, за да знае, че „Монопри“ беше скъп магазин от типа на „Файв анд дайм“, където се продаваше всичко — от храна до дамско бельо, грим, спално бельо и дрехи, както и чукове и отвертки. Като наближи магазина, тя се поспря, колкото да изхвърли мокрия си и изцапан шал в кошчето за боклук. Когато стигна до входа на магазина, поспря колебливо за миг между металните детектори, с които ловяха купувачите крадци, убедена, че алармата ще се включи, тъй като тя бе извършила най-голямата възможна кражба от всички. Бебето се размърда и сбърчи мъничкото си носле, сякаш се готвеше пак да се разплаче. Но скоро пак се гушна — нащрек и с широко отворени очи — в рамото на Лекси, като чу ласкавия й глас. Лекси взе количка и започна да избира бебешките дрехи: два цели памучни комплекта с ходила, плетени шапчици и камизолки, одеалца и лигавничета, два биберона и чанта за през рамо за пеленките за еднократна употреба, които, както й обясниха, били на по-долния етаж, където се намирала и бебешката пудра. Тъкмо когато се готвеше да потърси касата, Лекси зърна „индианска“ чанта за носене на бебета и си даде сметка, че има нужда точно от това, за да се прибере в хотела с детето и покупките си. Само като погледна към друга купувачка, се оказа достатъчно тя да дойде и да й помогне. Непознатата не само свали чантата от рафта, но й оказа помощ, като я препаса на тялото й и настани бебето удобно вътре. Лекси благодари на жената и се отправи към касите с безкрайно дългите опашки. За нейна изненада чакащите отстъпиха реда си на майката, цялата натоварена с пакети, която носеше невръстното дете. След като касиерката маркира чантата за носене и свали етикетите, Лекси започна да трупа покупките си на тезгяха. Тя плати и слезе на долния етаж за други принадлежности, които вземаше от рафтовете, след това последва продавачката в тясното помещение с маса за преповиване на пеленачета.

Лекси грижливо остави бебето върху масата и сложи ръка върху коремчето му, докато с другата си ръка ровеше из чантата. Тя свали мокрите пеленки и установи, че повереното й същество е момче. Дали то по някакъв начин беше наясно за изпитанието, което бе преживяло току-що? Дали знаеше, че жената, която сега се грижеше за него не е жената, която го бе донесла? Малкото човече риташе с крака, гризеше юмручето си и наблюдаваше внимателно Лекси, докато тя сменяше мокрите му и измърсени пелени. След като му смени пеленките и го облече, подсушено и почистено, Лекси отново го пъхна в бебешката чанта и се отправи към стълбите. За да се прибере в хотела с всичките си пакети й трябваше количка за багаж. Когато накрая намери една обикновена, брезентова с две колела и я плати, тя я напълни с бебешките дрехи и другите покупки. Лекси нагласи чантата за рамо с пелените и излезе от „Монопри“. Бебето беше препасано към гърдите й и тя тръгна към аптеката, като теглеше количката след себе си. Когато наближи обаче дрогерията със зеления неонов кръст, тя пак се паникьоса. Щеше да поиска бебешка храна — макар че нямаше представа точно каква, — а аптекарят щеше да заподозре нещо.