Лий Чайлд - 61 часа

— Това ли е всичко? — попита Платон.

— Само една трета — отвърна Ричър.

Стъпките по железните стъпала слизаха все по-ниско. Човекът, който отговаряше за горивото, явно бързаше.

— Ще приберем това, което се намира тук — рече Платон. — Плюс още, докато напълним самолета.

— Не го ли продаде на руснака? — подхвърли Ричър.

— Продадох го — кимна Платон.

— Но въпреки това ще го вземеш?

— Само част от него.

— Чиста измама.

— Ти уби трима души заради мен, а сега си разстроен, че ще открадна малко стока, а? — засмя се Платон. — От някакъв смотан руснак, когото дори не познаваш?

— Предпочитам да държиш на думата си, нищо повече.

— Защо?

— Защото искам дъщеря ми да бъде добре.

— Тя сама избра да остане при онези типове. След десет часа аз няма да имам полза от нея. Никога повече няма да се върна тук.

— Няма да имаш полза и от мен — отбеляза Ричър.

— Ще те оставя да живееш — увери го Платон. — Ти ми свърши добра работа. Бавно, но все пак я свърши.

Ричър замълча.

— Аз държа на думата си — добави дребното човече. — Но не и когато работя с руснаци.

Чуха последното звучно потропване по металните стъпала, последвано от първите, далеч по-тихи стъпки по циментовия под. Обърнаха се. Появи се един от хората на Платон с фенерче в ръка. Висок метър и седемдесет, горе-долу колкото всички останали, той се беше прегърбил, но не много. В ръката си държеше фенерче, пистолетът висеше на шията му. Оглеждаше се, но делово, без любопитство. Като човек, който трябва да си свърши работата. Откри маркуча за горивото, хвана го с една ръка и рязко го дръпна, за да го изправи. После попита на испански къде се намира резервоарът и Ричър изчака, докато Платон му преведе въпроса, след което насочи лъча на фенерчето си към съответния коридор. Мъжът повлече маркуча и изчезна.

— Отивай да пълниш торбите с бижута — разпореди се Платон.

Ричър го остави да оглежда стоката си и се повлече по обратния път. Пет хиляди галона гориво в ръчно направен резервоар. Искаше да бъде сигурен, че маркучът ще бъде свързан както трябва. Щеше да остане долу, докато Платон умре, а това означаваше минимум няколко минути и максимум десет часа. Предпочиташе да се тревожи за всяка ситуация поотделно.

Човекът на Платон довършваше работата си. Месинговият накрайник на маркуча беше потънал в накрайника на цистерната, изработен от същия материал. Мъжът изпробваше здравината му, дърпайки го в различни посоки. Уверил се, че всичко е нормално, той завъртя железния кран. Ричър чу как потече горивото в маркуча. Три галона, може би четири, не повече. Законите на гравитацията. Течността напълни само онази част от маркуча, която беше по-ниско от нивото на резервоара. Оттук нататък беше ред на помпата, която щеше да изсмуква горивото до повърхността.

Ричър наблюдаваше съединението. По уплътненията се появи една-единствена капка керосин, която постепенно наедря и цопна на пода, превръщайки се в мазно петънце.

Толкова.

Това беше всичко.

Напълно безопасно от гледна точка на сигурността.

Приведен в кръста, човекът на Платон се насочи към стълбата и пое нагоре. Ричър направи една мъчителна обиколка на кръглото помещение и хлътна в най-отдалечения тунел. На максимално разстояние от бижутата и метамфетамина.

Действайте . Проста думичка. Проста команда. Или обикновена молба. А може би ангажимент по една сделка. Много изгодна сделка. Действайте и станете богаташи. Ще живеете дълго и щастливо, радвайки се на уважението на околните. Ще се превърнете в ликвидатори на Платон. В светци. В герои. За вас ще се пеят песни и ще се носят легенди.

Мъжът от място 4А погледна колегата си от 4Б. И двамата преглътнаха. Бяха много близо. Опасно близо. На трийсет метра от тях се извърши смяна на караула. Дежурството беше поето от нов човек. Той гледаше към равнината, с гръб към самолета. Далеч отвъд сигналните ракети, които продължаваха да горят в далечния край на пистата. Третата от тях продължаваше да пламти на петдесетина метра от опашката на боинга. Четвъртата беше алена топка на петдесет метра отвъд камиона за обезледяване. Синкава луна, бял сняг, червени пламъци.

Останалите трима работеха около самолета. Отваряха вратите, поставяха стълбите, организираха живата верига, която щеше да прехвърли стоката във вътрешността на самолета и да я подреди на пода на някогашната икономична класа.

4А преметна през рамо другия край на маркуча. 4Б натисна бутона и барабанът се завъртя.